Решение №41/06.07.2021 по дело №1005/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    5

    Р Е Ш Е Н И Е

    №.41

    София, 06 юли 2021 г.

    В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

    ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

    МАРИЯ МИТЕВА

    при секретаря Невена Пелова

    и в присъствието на прокурора Калин Софиянски

    като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1005/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Касационното производство е образувано по жалба на адв.И. В., служебен защитник на подсъдимия А. Р. Ч. срещу въззивно решение № 260032 от 02.11.2020г., постановено по внохд №448/20г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

    Жалбоподателят релевира касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Прави се искане за изменение на въззивното решение, в насока на намаляване размера на наложените му наказания за двете престъпления – по чл.199 от НК и по чл.157 от НК, както и за отмяна приложението на чл.24 от НК.

    В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Намира наложените на подзащитния му наказания лишаване от свобода за срок от дванадесет години за престъплението по чл.199, ал.1, т.4 от НК и от шест години затова по чл.157, ал.1 от НК, за завишени и несъобразени с обществената опасност на извършените деяния, както и с установените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Твърди, че апелативната инстанция не е оценила в достатъчна степен значимостта на факта, че подсъдимият по собствена инициатива е върнал отнетия мобилен телефон. Ето защо счита, че деянието по чл.199 от НК е с ниска обществена опасност, независимо от квалификацията “опасен рецидив”. Пледира за намаляване на наказанията и отмяна приложението на чл.24 от НК.

    Представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че наложените на подсъдимия наказания са съобразени с отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства. Въззивният съд правилно е коригирал изводите на първата инстанция по отношение значимите за определянето на наказанието обстоятелства, като относителната тежест на всяко едно от тях е преценена правилно, а съвкупният анализ убеждава в логичността и правдивостта им. Според прокурора, апелативната инстанция мотивирано е приела необходимостта от по-тежка репресия спрямо подсъдимия, предвид трайните му престъпни навици и “специализация” в извършването на престъпления по чл.199 и чл.157 от НК. Моли решението на Апелативен съд – Пловдив да бъде оставено в сила.

    Подсъдимият А. Ч., моли за намаляване размера на наложеното му наказание.

    Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:

    С присъда № 21 от 07.08.2020г., постановена по нохд № 152/20г., Окръжен съд – Пазарджик е признал подсъдимия А. Р. Ч. за виновен в това, че на 01.04.2019г. местността “К.”, в землището на [населено място], обл.Пазарджик, при условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ – мобилен телефон “Huawei LUA – L01” на стойност 89,50лв., от владението на Г. З. Н., с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това заплашване, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и “Б” от НК и чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от осем години.

    Със същата присъда подсъдимият А. Ч. е бил признат за виновен в това, че на 01.04.2019г. в местността “К.”, в землището на [населено място], обл.Пазарджик, е извършил действия по полово удовлетворяване с лице от същия пол - Г. З. Н., като употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл.157, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години.

    На основание чл.23 от НК е определил едно общо и най-тежко наказание от осем години лишаване от свобода.

    На основание чл.25 от НК, съдът е определил едно общо и

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари