Определение №41/22.01.2020 по дело №53/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Към кой момент във времето следва да се преценява имущественото състояние на молителя при разглеждането на молба с правно основание чл.83, ал.2 ГПК?

Отговор

Преценката, дължима при произнасяне по искането по чл.83, ал.2 ГПК следва да се осъществява на базата на обстоятелствата за имущественото, семейното и здравословното състояние на лицето, декларирани и установими от съда със съответните доказателства към момента на подаване на исковата молба.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:
Камелия Ефремова

Членове:
Бонка Йонкова, Евгений Стайков

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 53/2020г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, ал. 2 ГПК.

История на спора

Образувано е по частна касационна жалба на М. Р. И. срещу определение №4065 от 09.12.2019г., постановено по ч.гр.д.№5904/2019г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение №26679 от 13.11.2019г. по гр.д.№10642/2019г. на СГС, ГО, І-16 с-в.

В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение, с което е потвърдено първоинстанционното определение за отказ за освобождаване на ищцата от заплащане на държавна такса и разноски по чл.83, ал.2 ГПК, е неправилно поради противоречие с процесуалния закон. Излагат се доводи, че в противоречие с практиката на ВКС, въззивният състав не е концентрирал вниманието си върху имущественото състояние на ищцата към момента на подаване на исковата молба, а се е позовал на факта, че в предходен период същата е разполагала с полученото извънсъдебно обезщетение в размер на 10 500лв. Отделно се оспорва извода на съда, че обстоятелството, че ищцата е теглила кредит на 24.06.2019г. не може да обоснове нужда от освобождаване от държавна такса. Излагат се доводи в подкрепа на основателността на искането за освобождаване от държавна такса и разноски като се акцентира върху имущественото състояние на ищцата към датата на завеждане на иска, нейната възраст и влошеното й здравословно състояние, както и върху необходимостта за полагане на грижи за страдащия от психично заболяване неин син. Претендира се отмяна на обжалваното опрееделение и освобождаване на ищцата от държавна такса и разноски по предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в самата частна касационна жалба, наред с твърдение за „очевидна неправилност” на определението като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, се поддържа, че са налице и предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, т.1 и т.3 за допускане на касация с оглед следните въпроси:

1.„Към кой момент във времето следва да се преценява имущественото състояние на молителя при разглеждането на молба с правно основание чл.83, ал.2 ГПК?”. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №171/13.04.2016г. по ч.т.д. №208/2016г. на ВКС, І т.о, и определение №326/16.07.2018г. по ч.т.д. №1064/2018г. на ВКС, І т.о, и

2.„Как следва да се тълкува поемането на банкови заеми от страна на молителя и членове на неговото семейство при произнасянето по молба по чл.83, ал.2 ГПК – като подкрепящ или отслабващ възможностите на молителя да заплати таксите и разноските по делото факт?.” Твърди се, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на доводите на частната касаторка по чл.280, ал.1 ГПК, т.1, т.3 и ал.2, намира следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното пред касационната инстанция определение, въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил определение №26679 от 13.11.2019г. по гр.д.№10642/2019г. на СГС, с което е оставена без уважение молбата на ищцата М. И. по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаването й от държавна такса и разноски по предявения от нея иск с правно основание чл.432, ал.1 ГПК против ЗД „Е.” АД за сумата 29 500лв.

За да потвърди отказа на първата инстанция, апелативният съд е приел, че полученото от ищцата застрахователно обезщетение в размер на 10 500лв. във връзка със същото застрахователно събитие е достатъчно за заплащането на дължимата държавна такса и разноските по делото. Съдът е приел за неоснователно оплакването на жалбоподателката, че не разполага със сумата, която вече е изхарчила, приемайки, че ищцата сама се е поставила в това положение и не може да извлича благоприятни за себе си правни последици от този факт. Отделно според въззивния състав е без значение за спора по чл.83, ал.2 ГПК обстоятелството, че ищцата е теглила кредит на 24.06.2019г. в размер на 3 000лв., както и че има пълнолетен болен син. Съдът е акцентирал върху фактите, че ищцата притежава Ѕ ид.ч. от апартамент в [населено място], че нейният съпруг също е теглил кредит в размер на 6 000лв. и че получава пенсия в размер на 882лв. месечно.

Настоящият касационен състав намира, че не e налице очевидна неправилност на обжалваното определение като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища съдебни актове, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното определение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Обжалваното определение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

Не може да обоснове наличието на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въпросът: „Как следва да се тълкува поемането на банкови заеми от страна на молителя и членове на неговото семейство при произнасянето по молба по чл.83, ал.2 ГПК – като подкрепящ или отслабващ възможностите на молителя да заплати таксите и разноските по делото факт?”. Така формулиран въпросът не може да бъде от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като самото обстоятелство, че е получен кредит от молителя, без да бъде посочена и изследвана причината, за която е кредитът е изтеглен, не може да обоснове извод нито в подкрепа, нито против тезата за наличието на достатъчно средства за заплащане на държавната такса и разноски по делото.

Касационен въпрос

Настоящият касационен състав намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед поставения от касаторката въпрос: „Към кой момент във времето следва да се преценява имущественото състояние на молителя при разглеждането на молба с правно основание чл.83, ал.2 ГПК?”. Въпросът е обусловил решаващата воля на съда доколкото решаващия довод на въззивния състав е свързан с факта, че ищцата е получила застрахователно обезщетение в размер на 10 500лв. девет месеца преди завеждане на иска и със становището за ирелевантност според съда на съображението, че сумата не е била налична към датата на подаване на исковата молба.

Мотиви

Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №326/16.07.2018г. по ч.т.д. №1064/2018г. на ВКС, І т.о, и определение №171/13.04.2016г. по ч.т.д. №208/2016г. на ВКС, І т.о, според която практика, създадена по реда на чл.274, ал.3 ГПК, преценката, дължима при произнасяне по искането по чл.83, ал.2 ГПК следва да се осъществява на базата на обстоятелствата за имущественото, семейното и здравословното състояние на лицето, декларирани и установими от съда със съответните доказателства към момента на подаване на исковата молба.

Разгледана по същество частната касационна жалба е частично основателна. Дължимата държавна такса по предявения иск е в размер на 1 180лв. Настоящият състав намира, че са налице условията по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на ищцата от държавна такса поради липса на достатъчно средства за заплащането й от ищцата. От представената декларация за материално и гражданско състояние на ищцата е видно, че тя и съпругът й са пенсионери като доходите им са единствено от пенсии – съответно от 343.48лв. и 882лв. месечно. Ищцата и нейният съпруг не притежават собственост върху друг недвижим имот извън апартамента, в който живеят. Ищцата има здравословни проблеми, свързани с възстановяването й от получената на 03.03.2018г. контузия –счупване на външния малеол на левия глезен. С въззивната частна жалба е представена епикриза, от която е видно синът на ищцата страда от психично заболяване, което изисква редовен прием на лекарства, ежегодно хоспитализиране и полагане на грижи.

От представените с въззивната частна жалба писмени доказателства се установява, че към 01.01.2019г. сумата от 10 500лв., получена като обезщетение на 28.08.2018г. (близо една година преди датата на завеждане на иска на 13.08.2019г.), вече е била изтеглена от сметката на ищцата в „Банка Д.” АД. Като се има предвид, че ищцата не е декларирала нейни влогове и такива на нейния съпруг, касационният състав намира, че към датата на завеждане на иска сумата по полученото обезщетение не е била налична и не може да бъде съобразена при преценката на обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК. Ето защо с оглед отговорът на поставения по-горе въпрос, отчитайки всички релевантни за искането по чл.83, ал.2 ГПК факти, касационният състав намира, че ищцата следва да бъде освободена от заплащане на държавна такса.

Същевременно, настоящият състав намира, че доходите от пенсии на ищцата и на нейния съпруг биха позволили заплащане на разноските по делото (извън адвокатския хонорар на ищцата, за който са относими разпоредбите на чл.38 ЗАдв). Както бе посочено по-горе обстоятелството, че ищцата и съпругът й са теглили кредити пред 2019г., „a priоri” не може да бъде аргумент нито за възможността, нито за липсата на възможност за заплащане на държавната такса, респ. за заплащане на разноските по делото.

Диспозитив

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №4065 от 09.12.2019г., постановено по ч.гр.д.№5904/2019г. на Софийски апелативен съд

ОТМЕНЯ определение №4065/09.12.2019г. по ч.гр.д.№5904/2019г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него определение №26679 от 13.11.2019г. по гр.д.№10642/2019г. на СГС в частта му, с която е оставена без уважение молбата на М. Р. И. за освобождаването й от заплащане на държавна такса и вместо това постановява:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83, ал.2 ГПК М. Р. И. от заплащане на държавна такса в производството по гр.д. №10642/2019г. по описа на СГС.

Оставя в сила определение №4065/09.12.2019г. по ч.гр.д.№5904/2019г. на Софийски апелативен съд в останалата му обжалвана част.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д.№10642/2019г. по описа на СГС,

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми