Определение №41/23.01.2020 по дело №2951/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Подлежи ли на вписване по реда на ПВ, респ. в имотния регистър, пристъпването към изпълнение по реда на ЗОЗ върху отделни активи – недвижими имоти на търговско предприятие, предмет на особен залог.

Отговор

Не съществува обща възможност по чл. 22а ПВ за вписване на допълнителни обстоятелства относно залога на търговско предприятие, в частност пристъпването към изпълнение, респ. изоставянето му, предвид липсата на конкретна законова разпоредба за това.

Със ЗИДЗОЗ (ДВ, бр. 105 от 2016 г.) са изменени разпоредбите по чл. 46 ЗОЗ. Съгласно чл. 46, ал. 1, изр. 3 ЗОЗ в редакцията след изменението пристъпването към изпълнение върху отделни елементи на търговското предприятие се вписва и в съответния регистър по чл. 21, ал. 3 ЗОЗ, т. е. в съответния специален регистър, който се води за такива активи. За недвижимите имоти такъв специален регистър е имотният регистър, респ. до неговото създаване – установеният с Правилника за вписванията ред. Следователно с посоченото изменение на чл. 46, ал. 1 ЗОЗ изрично е предвидено вписването по реда на ПВ, респ. в имотния регистър, и на пристъпването към изпълнение по реда на ЗОЗ върху недвижими имоти като отделни елементи на търговско предприятие, предмет на особен залог. Наличието или липсата на съответни разпоредби в Правилника за вписванията, доколкото същият представлява подзаконов нормативен акт, е без значение.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател:
Елеонора Чаначева

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Членове:
Росица Божилова, Васил Христакиев

разгледа докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 2951 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

История на спора

Образувано е по частна касационна жалба на молителя „Общинска банка“ АД срещу въззивно определение на Пернишки окръжен съд, за отказ на съдия по вписванията за вписване на посочени от жалбоподателя обстоятелства, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.

Охранителното производство е започнало по молба на жалбоподателя до съдията по вписвания при СВ – Перник с искане да се впише по реда на Правилника за вписванията пристъпване към изпълнение върху недвижими имоти като отделни елементи от търговско предприятие, предмет на вписан договор за особен залог на предприятие.

По искането съдията по вписванията е постановил отказ по съображение, че пристъпването към изпълнение не представлява подлежащ на вписване акт.

За да потвърди определението, въззивният съд е приел, че пристъпването към изпълнение не подлежи на вписване.

Изложил е съображения, че това не е предвидено в Правилника за вписванията, където в чл. 22а ПВ е уредено само вписването на самия залог, а удостоверенията за последващи вписвания по ал. 1 са годни алтернативни основания за същото това вписване, без да обосновават необходимост от самостоятелно вписване на отразените в тях други обстоятелства.

Приел е също, че вписване на пристъпването към изпълнение не е предвидено и в ЗОЗ, където в чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗОЗ е предвидено само вписване в търговския регистър, но не и в имотния.

Накрая, в подкрепа на крайния си извод е изложил и съображението, че според представеното удостоверение молителят е вписал в търговския регистър пристъпване на изпълнение върху предприятието в цялост, което изключва възможността за пристъпване на изпълнение върху отделни недвижими имоти, като се е позовал и на посочена практика на касационната инстанция.

Допускането на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по въпросите

– подлежи ли на вписване в книгата по чл. 33, б. д ПВ пристъпването към изпълнение върху заложеното търговско предприятие, когато пристъпването е спрямо отделни активи на предприятието, представляващи недвижими имоти, с оглед разпоредбата на чл. 46, ал. 1, изр. 3 ЗОЗ (ред. ДВ, бр. 105/2016 г.) вр. чл. 21, ал. 3 ЗОЗ при наличие на общата възможност по чл. 22а ПВ;

– предвидено ли е в специален закон вписването в имотния регистър на пристъпването към изпълнение, когато е направено по отношение на отделни активи на търговското предприятие, които представляват недвижими имоти; има ли основание за прилагането на правилата на ЗОЗ за вписване в имотния регистър на обстоятелствата относно залог на търговско предприятие;

– при осъществяване на въззивна дейност по правилността на първоинстанционния съдебен акт въззивният съд следва ли да се произнесе по всички релевантни за спора твърдения и възражения на страните;

– следва ли въззивната инстанция да формира свои собствени фактически и правни изводи по основателността на исковите претенции; във връзка с това следва ли въззивният съд да формира своя собствена преценка на заявените от страните доводи и възражения.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по третия и четвъртия от поставените въпроси, във връзка с които допускането се обосновава с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с посочена практика на касационната инстанция.

И по двата въпроса не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото по тези въпроси така, както са формулирани, не е налице произнасяне на въззивния съд.

Във връзка с третия въпрос се твърди, че неправилно въззивният съд е приел, че се иска вписване на пристъпване към изпълнение върху търговското предприятие в цялост, вместо върху отделни негови активи, поради което съдът не се е произнесъл по доводите по чл. 46, ал. 1 ЗОЗ във връзка с пристъпването към изпълнение върху отделни елементи. Така поставен, въпросът е от значение за правилността на въззивното определение като касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане по чл. 280 ГПК.

Относно четвъртия въпрос се поддържа, че въззивният съд механично е възпроизвел мотиви, съдържащи се в цитираната от него съдебна практика. Така формулиран, и този въпрос е от значение за правилността на обжалваното определение по чл. 281, т. 3 ГПК, а не за допускане на касационното обжалване.

Касационен въпрос

Касационно обжалване обаче следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с първите два въпроса, уточнени и обобщени във въпроса:

– подлежи ли на вписване по реда на ПВ, респ. в имотния регистър, пристъпването към изпълнение по реда на ЗОЗ върху отделни активи – недвижими имоти на търговско предприятие, предмет на особен залог.

Въпросът е значим за производството, доколкото е поставен в основата на решаващия извод на въззивния съд. По същия освен това е налице и практика на касационната инстанция, за която в изложението се твърди, че е формирана преди изменението на чл. 46, ал. 1 ЗОЗ (ДВ, бр. 105 от 2016 г.), т. е. поддържа се необходимост от осъвременяване на практиката с оглед настъпили изменения в законодателството съгласно т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК.

Мотиви

По въпроса относно допустимостта на вписването по реда на ПВ на пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ върху недвижими имоти като отделни активи на търговско предприятие, предмет на особен залог, е установена касационна практика (определение № 330/08.05.2013 г. по ч. т. д. № 1476/2013 г. на ВКС, І т. о.; определение № 343/16.05.2013 г. по ч. т. д. № 1478/2013 г. на ВКС, І т. о.), съгласно която не съществува обща възможност по чл. 22а ПВ за вписване на допълнителни обстоятелства относно залога на търговско предприятие, в частност пристъпването към изпълнение, респ. изоставянето му, предвид липсата на конкретна законова разпоредба за това.

След формиране на посочената практика със ЗИДЗОЗ (ДВ, бр. 105 от 2016 г.) са изменени разпоредбите по чл. 46 ЗОЗ. Съгласно чл. 46, ал. 1, изр. 3 ЗОЗ в редакцията след изменението пристъпването към изпълнение върху отделни елементи на търговското предприятие се вписва и в съответния регистър по чл. 21, ал. 3 ЗОЗ, т. е. в съответния специален регистър, който се води за такива активи. За недвижимите имоти такъв специален регистър е имотният регистър, респ. до неговото създаване – установеният с Правилника за вписванията ред. Следователно с посоченото изменение на чл. 46, ал. 1 ЗОЗ изрично е предвидено вписването по реда на ПВ, респ. в имотния регистър, и на пристъпването към изпълнение по реда на ЗОЗ върху недвижими имоти като отделни елементи на търговско предприятие, предмет на особен залог. Наличието или липсата на съответни разпоредби в Правилника за вписванията, доколкото същият представлява подзаконов нормативен акт, е без значение.

По основателността

С оглед изложеното обжалваното определение и потвърденият с него отказ, като несъобразени с правилото по чл. 46, ал. 1, изр. 3 ЗОЗ вр. чл. 21, ал. 3 ЗОЗ, и доколкото не се установяват други основания за отказ (в частност от вписването в търговския регистър се установява, че молителят е пристъпил към изпълнение именно върху отделни активи, а не върху цялото предприятие, както неправилно е приел въззивният съд), следва да бъдат отменени като неправилни и делото да се върне с указание за извършване на поисканото вписване.

Диспозитив

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска касационно обжалване на определение № 990/14.11.2019 г. по ч. гр. д. № 666/2019 г. по описа на Пернишки окръжен съд.

Отменя определение № 990/14.11.2019 г. по ч. гр. д. № 666/2019 г. по описа на ПОС, както и потвърдения с него отказ по определение № 73, т. 1 от 09.08.2019 г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията – Перник, и връща делото с указание за извършване на поисканото вписване.

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми