Определение №408/28.10.2020 по дело №1513/2020

    Анотация

    Въпрос


    3

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 408

    [населено място], 28.10.2020г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав :

    ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

    ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА

    ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1513/2020 год. и за да се произнесе съобрази следното :

    Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.

    Образувано е по частна касационна жалба на Я. И. П. против определение № 1130/08.05.2020 г. по ч.г.д.№ 1317/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 525/22.01.2020 г. по т.д.№ 1662/19 г . на Софийски градски съд, в частта му с която е отхвърлено искането на жалбоподателката – ищца в производството, за добавяне на посочени в молбата й от 04.10.2019 г. основания за незаконосъобразност на решенията на ОС на ответното Сдружение „Българско дружество за защита на птиците„ ,проведено на 10.08.2019 г.. Неправилност на въззивното определение страната обосновава с невъзприемането на довода й, че не би могла с исковата молба и в преклузивния срок да наведе допълваните основания, доколкото не е била запозната с изготвения протокол от ОС на Сдружението от тази дата. Не без значение и по същество умишлено от страна на ответника, жалбоподателката намира обстоятелството, че протоколът е представен за вписване на взетите решения в регистъра за ЮЛ с нестопанска цел, след изтичането на месечния срок, съгласно чл.18 ал.5 ЗЮЛНЦ . Позовава се на нищожност на взетите решения, поради което и преклузивният срок по чл.25 ал.6 от ЗЮЛНЦ е неотносим към допълваните от нея основания – за нищожност. По начало страната твърди, че въведените от нея обстоятелства не съставляват нови основания на иска , а конкретизиране на вече заявените, вкл. в изпълнение указанията на съда за отстраняване нередовност на исковата молба.

    Ответната страна – Сдружение „Българско дружество за защита на птиците „ – оспорва частната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване .

    Върховен касационен съд, първо търговско отделение, за да се произнесе съобрази следното :

    Атакуваното с въззивна частна жалба първоинстанционно определение е за отказ да се допусне изменение на предявен иск по чл. 25 ал.4 от ЗЮЛНЦ – за отмяна на решения на ОС на Сдружението „ Дружество за защита на птиците „ – чрез добавяне на нови основания за атакуване на решенията, след дадени от съда указания по отстраняване нередовност на исковата молба.

    Така постановеното определение – за изменение на иска - не подлежи на самостоятелно обжалване, а контролът за правилността му се осъществява чрез контрол върху правилността на окончателния съдебен акт. Съгласно чл.274 ал.1 ГПК на обжалване подлежат определения, чиято обжалваемост е изрично предвидена в закона / каквато безспорно не е настоящата хипотеза / или преграждащи по-нататъшното развитие на делото определения / дори частично - каквото например е възприето в т. 7б от ТР № 1/ 2013г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС /. Настоящото определение не е преграждащо за правото на иск на ищцата. Страната няма пречка да предяви исковете с така въведените основания / ако не съставляват конкретизиране и уточняване на исковата молба , каквато преценка дължи съда /, а обстоятелството, че същите биха били оставени без разглеждане, като преклудирани, с оглед срока по чл.25 ал.6 ЗЮЛНЦ, не обосновава преграждащ характер на определението за отказ да бъдат разгледани в това производство, а наличието на процесуална пречка за тяхната допустимост , каквато би била налице и ако биха били приети за разглеждане от първоинстанционния съд. Самостоятелно обжалване на определение по чл.214 ал.1 ГПК е лишено от правен интерес. В този смисъл е формирана богата и еднозначна съдебна практика на ВКС, с мотивите в която настоящият състав напълно се солидаризира / така опр. по ч.гр.д.№ 403/2017 г. на І г.о., по ч.гр.д.№ 788/2012 г. на ІІІ г.о., ч.гр.д. № 7356/2014 г. на ІV г.о. ,ч.гр.д.№ 3594/2014 г. на І гр. отд. и цитираните в същото определения /.

    Следователно, въззивното определение се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено, с оставяне без разглеждане на въззивната жалба на Я. П., а делото върнато, за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд . Ако същият

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове