Определение №405/19.05.2021 по дело №917/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    6

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 405

    гр. София, 19.05. 2021 г.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    Върховният касационен съд на Република България, трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

    ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

    ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

    като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр. д. № 917 от 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба с вх. № 2479/16.12.2020 г. на Д. П., подадена чрез адв. Р. Ж. от АК – В. срещу въззивно решение № 97/11.11.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 323/2020 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, с което е отменено решение № 18/31.01.2020 г., постановено по гр. дело № 168/2019 г. по описа на Районен съд – Дулово, и е отхвърлен предявеният иск по чл. 422 ГПК за заплащане на сумата от 6032,80 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор № 19175008/25.11.2010 г. и два броя анекси към него, от която главница в размер на 5280 лв. и лихва за забава в размер на 752,80 лв. за периода 27.11.2012 г. – 28.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.04.2014 г., а първоинстанционното решение е потвърдено в частта за разноските.

    В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск.

    В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси: 1. „Съставлява ли отпуснатият на Д. Т. П. кредит вид помощ de minimis под формата на брутен еквивалент безвъзмездни средства, или под формата на безвъзмездни средства?“; 2. „Съставлява ли „референтният лихвен процент“, определен по методология на ДФ „Земеделие“ „пазарен лихвен процент“ по смисъла на Регламента, който пазарен лихвен процент се използва, съгласно посочения Регламент, за определяне на помощта de minimis във вид на „брутен еквивалент безвъзмездни средства“?“; 3. „Означава ли липсата на вписано задължение /получена помощ de minimis/ в Заявлението за отпускане на помощ de minimis, че отпуснатите средства по договора за кредит на Д. П. са безвъзмездни средства по смисъла на Регламент № 1535/2007 г.?“; 4. „Удовлетворяването вземането на ДФ „Земеделие“ по издадения от РС Дулово изпълнителен лист по ч.гр.д. 190/2014 г. чрез „прихващане“ вземания на Д. П. за субсидии на животновъдите за последващи години правомерно ли е?“. Във връзка с поставените въпроси се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и по чл. 280, ал. 2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност.

    Ответникът по касация – Държавен фонд „Земеделие“, не изразява становище по жалбата.

    Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.

    За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:

    Производството по делото е образувано по предявени от Държавен фонд „Земеделие“ против Д. П. искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86 ЗЗД за заплащане на главница в размер на 5280 лв. по договор № 19175008/25.11.2010 г., анекс № 1/31.10.2011 г. и анекс № 2/25.02.2013 г. към него, лихва за забава в размер на 752,80 лв. за периода 27.11.2012 г. – 28.04.2014 г. и законна лихва върху главницата, считано от 29.04.2014 г., за което вземане е издадена заповед № 93/29.04.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 190/2014 г. на РС-Дулово.

    За да отмени първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за установено, че между страните по делото е сключен договор № 19175008/25.11.2010 г., съгласно който кредитополучателката се задължава да възстанови предоставения й кредит в срок до 25.11.2011 г. и да заплати на падежа лихва в размер на

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари