Определение №401/19.05.2021 по дело №238/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    5

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    №401

    ГР. София, 19 май 2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 24.03.21 г. в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

    МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

    Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №238/21 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

    ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Г. К. срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд по гр.д. №2308/19 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен до размер на 9000 лв. предявеният от В. Т. срещу касатора иск по чл.45 ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди, нанесени на ищеца с престъпление, за което ответникът е осъден с влязла в сила присъда.

    Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

    За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че правните изводи на въззивния съд по спора са обусловени от произнасянето по следните правни въпроси: 1. Следва ли въззивният съд при допуснато искане за разпит на вещи лица от комплексна експертиза и при обективна невъзможност/ разпитът/ да се осъществи, да назначи нова комплексна експертиза? Съставлява ли недопускането на нова комплексна експертиза съществено процесуално нарушение? 2. Следва ли съдът при определяне на конкретния размер на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане да анализира обективно съществуващите обстоятелства, както и да вземе предвид икономическата конюктура в страната и да обоснове какво е тяхното значение за определяне на обезщетението по справедливост по см. на чл.52 ЗЗД.

    Намира, че вторият въпрос е разрешен в противоречие с цитираната практика на ВКС – ППВС №4/68 г. и решения по чл.290 ГПК. Във връзка с първия въпрос излага съображения от съществото на спора, без да обосновава специфичното допълнително основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, според разясненията на ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК. В ТР е посочено , че основанията по чл.280, ал.1 ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК като са разграничени целта и приложното поле на двете групи основания.

    По допускане на обжалването ВКС намира следното: въззивният съд е приел, че е предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу ответника, причинил неимуществени вреди на ищеца – изключителен стрес, страх за здравето и живота му и за тези на съпругата и детето му, сериозни дълготрайни психологични промени, описани в обстоятелствената част на исковата молба, с действия, за чието извършване е ангажирана наказателната отговорност на ответника за престъпление по чл.143, ал.1 НК. Със задължителна за гражданския съд вл. в сила присъда по нохд №521/14 г. на РС – Разлог ответникът е признат за виновен в извършването на принуда по см. на чл.143, ал.1 НК - на 14.09.13 г. около 16, 15 ч. ответникът принудил ищеца като бивш служител на дружеството, което ответникът притежава, да извърши нещо противно на волята му – да подпише ведомостите на дружеството, че е получил дължимите му тр. възнаграждения за месеците януари, февруари и март на 2013 г. и по този начин да претърпи нещо противно на волята му – да не получи дължимите му тр. възнаграждения за тези месеци в общ размер от 1005,48 лв., като употребил за това сила – ударил два пъти с юмрук ищеца по главата и опрял нож в шията му, и заплашване – казал му , че няма да излезе жив от офиса, ако не подпише ведомостите. От събраните по делото гласни доказателства - св. показания се установява, че след преживяната принуда поведението на ищеца се променило – станал тревожен и неспокоен, раздразнителен и избухлив, асоциален в поведението си, имал неспокоен сън, чувствал заплаха за себе си и семейството си. Отслабнал и започнал да пуши, оприличавал няколко пъти други лица с ответника, имал натрапчиви, чести спомени за случилото се и изпитвал дискомфорт при случайни срещи с ответника. Ищецът започнал да посещава психиатър и да приема лекарства. За настъпилата промяна в поведението му не се установява друг причинен фактор, освен претърпяната принуда.

    От заключението на комплексната психологична и психиатрична експертиза се установява, че ищецът е преживял остра стресова реакция, която е

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари