Определение №401/27.10.2020 по дело №1662/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

За възможността да се придобие реална част от имот след като ПНИ в селищно образувание е вече приложен.


Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ:
Светлана Калинова, Гълъбина Генчева

при секретар като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 1662 от 2020 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по чл.288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба с вх.№9745/06.04.2020г. /получена по пощата на 03.04.2020г./, подадена от И. Д. И. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.Н. Т., срещу решение №291, постановено на 26.02.2020г. от Варненския окръжен съд по в.гр.д.№2133/2019г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено в отношенията между И. Г. И. и И. Д. И., че И. Г. И. е собственик въз основа на упражнено недобросъвестно владение за период от десет години, считано от 15.05.2008г., на реална част с площ от 266кв.м. от поземлен имот с идентификатор ………… по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителен директор на АГКК, целият с площ от 623кв.м., находящ се в [населено място], с.о. „Т.“, местност „Т. т.“, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, номер по предходен план: …, кв…., при граници на реалната част: ПИ ………, ………., ………… и останалата част от ………, границите на която реална част са означени в жълт щрих на приложената на лист 18 от делото скица и заключена между точки 1, 2, 3 и 4 на приложената скица №15-92618-11-12-2018г., съответно отразена в жълт цвят на изготвената от вещото лице В. А. комбинирана скица, отразяваща геодезическо заснемане относно имот с идентификатор ………. и И. Д. И. е осъден да предаде на И. Г. И. владението на така описаната реална част на основание чл.108 ЗС.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК, т.1, т.2 и т.3, както и на основание чл.280, ал.2 ГПК поради очевидна неправилност.

Според касатора в обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по принципни правни въпроси, които настоящето производство поставя, и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото:

1.Прекъсва ли се придобивната давност по отношение на земеделски земи, попадащи в урбанизирани територии – селищни образувания по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ – след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, от действията на администрацията по възстановяване на собствеността и оценка и заплащане на находящите се в имота подобрения;

2.Могат ли лицата, заварени като ползватели в предоставени им за ползване земи, на които е признато право на задържане по силата на закона – пар. 4в ПЗР ЗСПЗЗ – да се позовават на придобиване на предоставения им имот в резултат на изтекла в тяхна полза придобивна давност, след като са оспорвали оценката на подобренията именно в това си качество и преди процедурата по законустановения ред на пар. 4з, ал.2 ПЗР ЗСПЗЗ да е приключила.

Поддържа, че по така поставените въпроси следва да намери приложение становището, възприето в практиката на ВКС /решение №115 от 28.10.2016г. по гр.д.№977/2016г. на ВКС, II г.о./, според което за да промени държането във владение като предпоставка за придобиване по давност на чужд имот, държателят трябва да демонстрира спрямо собственика промяна в намерението за своене на имота. Поддържа, че приложение следва да намери и разрешението, съдържащо се в решение №61 от 14.02.2012г. по гр.д.№562/2011г. на ВКС.

Поддържа също така, че в противоречие с практиката на ВКС /решение №56 от 19.06.2019г. по гр.д.№3297/2018г. на ВКС, II г.о. и разрешенията по гр.д.№3109/2017. на ВКС, I г.о. и гр.д.№5728/2015г. на ВКС, I г.о./ въззивният съд се е произнесъл по въпроса за приложимостта към спора на императивната правна норма на чл.200 ЗУТ и по-специално за невъзможността да се придобие реална част от имот с площ от 266 кв.м. по давност.

Поддържа, че в противоречие с практиката на ВКС /решение №115 от 28.10.2016г. по гр.д.№977/2016г. на ВКС, II г.о./ въззивният съд се е произнесъл и по въпроса за наличието на всички елементи на чл.79 ЗС.

Според касатора е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и по въпроса за изискванията на чл.179 ГПК да бъде зачетена доказателствената стойност на официални документи. Поддържа, че в нарушение на това изискване въззивният съд е отказал да зачете доказателствената стойност на документите, удостоверяващи завършването на административната процедура по предаване на владението на новообразувания имот от заварените ползватели на собствениците по реституция.

Поддържа, че обжалваното решение е и очевидно неправилно, тъй като за другата половина от същия новообразуван имот има влязъл в сила съдебен акт, с който завареният ползвател на съседния ПИ №………, част от който участва в образуването на ПИ №………, бил предявил подобен иск, като с влязло в законна сила решение по гр.д.№4483/2014г. на Варненския районен съд, X. състав, потвърдено с решение №1875/18.11.2015г. на ОС-Варна по гр.д.№2499/2015г., искът е бил отхвърлен.

В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответникът по касационна жалба И. Г. И., чрез процесуалния си представител адв.Д. П. от АК-В., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.

Мотиви

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

И. Г. И. е предявил срещу И. Д. И. иск за установяване правото на собственост и предаване на владението върху процесната реална част от ПИ с идентификатор ……… с твърдението, че е придобил тази част по давностно владение. Поддържа, че на 25.08.1995г. е придобил по договор за дарение /н.а.№…/1995г./ място с площ от 600кв.м., съставляващо имот №… в кв…. по плана на КП „Т.-Разширение“, който имот е идентичен с ПИ с идентификатор ………, като още от придобиването на имота е установил владение и върху претендираната реална част от съседния ПИ ………., като ПИ …………. и претендираната реална част били заградени с оградна мрежа и обособени като един общ имот и помежду им не е имало ограда. Твърди, че владението е било непрекъснато, необезпокоявано и явно от 25.08.1995г. до средата на месец ноември 2018г., като в този период ответникът и неговите праводатели не са упражнявали фактическа власт върху процесната реална част.

В писмен отговор в срока по чл.131 ГПК И. Д. И. оспорва така предявения иск, като поддържа, че процесната реална част е била предмет на реституционно производство, което е приключило през 2008г., след което от него са водени множество съдебни производства по оспорване на заповедта, с която е одобрена оценката на подобренията в частта, която е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, доказващи намерението на ищеца единствено като държател на процесната реална част. Поддържа също така, че след приемане на ПНИ по отношение на имотите е приложима разпоредбата на чл.200 ЗУТ, с оглед на което в настоящия случай придобиване по давност на претендираната реална част по давност е изключено. Поддържа също, че той е установил фактическа власт върху спорната част още в края на 2017г. след закупуването на ПИ ……….. и преди изтичането на предвидения в закона 10-годишен давностен срок.

При тези твърдения следва да се приеме, че основните спорни въпроси по делото са осъществявал ли е И. Г. фактическа власт с намерение да придобие собствеността явно, необезпокоявано и непрекъснато за период от 10 години след влизане в сила на заповедта, с която е приключило производството по възстановяване на собствеността, осъществявал ли е тази фактическа власт като владелец и възможно и допустимо ли е придобиването на процесната реална част по давност след одобряване на ПНИ.

От фактическа страна въззивният съд е установил, че през 1980г. /удостоверение №497/19.02.1980г./ на П. Д. И. е предоставена за ползване „хавра“ с площ от 0.9 дка в землището на [населено място], м.“М.“, който имот застроил; през 1992г. П. Д. И. е подал молба, касаеща имот с площ от 800 кв.м., представляващ лозе и овощни дървета с изградена едноетажна вилна постройка, като по негова молба е извършена оценка на имот пл.№…, кв…. в КП „Т.-разширение“ с площ от 900 кв.м. и построена сграда от 25 кв.м., след което е издадено и удостоверение за снабдяване с нотариален акт по пар. 4а ЗСПЗЗ.

Прието е за установено, че през 1995г. /н.а.№…/1995г./ И. Г. И. е придобил чрез договор за дарение място с площ от 600 кв.м., находящо се в [населено място], съставляващо имот №… в кв…. по плана на КП „Т.-разширение“, който имот е идентичен с ПИ ………..

Прието е за установено също така, че с решение №1404/18.09.2006г. на ОСЗГ-В. е признато правото на собственост на наследниците на Т. В. Т. върху нива от 3.843 дка, ПИ №……….., находяща се в терен по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ на кв.В., местност „М. Й.“, като със заповед №256/21.04.2008г. на кмета на район Приморски е възстановено правото на собственост при условията на пар. 4б, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ върху ПИ №….. по ПНИ на м.“Т.“ с площ 623 кв.м. Взето е предвид, че с протокол от 14.04.2016г. е извършено трасиране, означаване и координиране в полза на наследниците на Т. В. Т., а със заповед №506/20.09.2016г. на кмета на район Приморски- [община] е одобрена оценка на извършени подобрения в частта на ПИ №…, попадаща в имот с идентификатор ………… в размер на 1747 лв.

Взето е предвид също така, че с решение №1229/27.03.2017г. по гр.д.№12849/2016г. на ВРС, потвърдено с решение №1699/12.10.2017г. по к.адм.д.№1613/2017г. на Административен съд – Варна заповед №506/20.09.2016г., с която на основание пар. 31, ал. 3 ПЗР ППЗСПЗЗ е одобрена оценката на извършените подобрения, е изменена по подадена от И. Г. И. жалба като оценката е увеличена от 1747 лв. на 2244 лв., която следва да бъде заплатена от наследниците на Т. В. Т. в полза на И. Г. И.. От представеното по делото банково бордеро е установено, че на 22.02.2017г. Д. Я. А. е внесъл сумата от 1751.49 лв., а на 03.11.2017г. е внесъл и сумата от 499 лв. по посочените решения, след което с протокол №27-ТР/30.11.2017г., издаден от [община], А. А. А., Д. Я. Я. и К. Я. Х., като наследници на Т. В. Т., са въведени във владение на имот №……….

Прието е, че И. Д. И. е придобил правото на собственост върху ПИ с идентификатор ………. по договор за продажба, сключен на 13.12.2017г. /н.а.№…/2017г./.

Въз основа на изслушаната по делото СТЕ е прието за установено, че при изготвянето на н.а.№…/1995г. е действал КП на в.з. Т., изработен през 1987г., като по този план имотът е с пл.№.., а впоследствие при изработването на ПНИ имотът по този нотариален акт е с пл…… по плана на ползвателите към Помощния кадастрален план. Площта му и по двата плана е 941 кв.м., като след изработване и одобряване на ПНИ през 2006г. имот №…, описан в н.а. от 1995г., е ограничен до 600 кв.м. и е под номер …….., респ. №………. по КК, а останалата част от имота е възстановена на наследниците на Т. В. Т. като част от №………. по ПНИ, №………. по КК.

Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели Б. К. М., М. В. Р., Ж. В. Ж. и Д. Я. Я., въззивният съд е приел, че през процесния период И. Г. И. е упражнявал фактическа власт върху имота, като е садил и поддържал дръвчета и зеленчуци до м.ноември 2018г., когато е поставена ограда от страна на И. Д. И..

За неоснователно и недоказано е прието твърдението на И. Д. И., че владението на И. Г. И. е било прекъснато с протокола за въвод №27/31.11.2017г., тъй като този протокол е подписан само от страна на административния орган и от праводателите на И. Д. И., но при съставянето му И. Г. И. не е присъствал.

Изложени са съображения, че от обстоятелството, че И. Г. И. е оспорил плана на новообразуваните имоти пред съответните административни съдилища не може да се направи извод, че същият е осъществявал фактическа власт върху процесния имот като държател, а не като владелец. Прието е, че независимо от обжалването на ПНИ И. Г. И. е продължил да владее имота като е демонстрирал отношение на лице-собственик на вещта и спрямо трети лица, поведение на пълноправен собственик. Взето е предвид, че според св.М. и св.Р. до месец ноември 2018г., когато дошли хора да поставят ограда, имотът е бил цял и е бил обработван единствено от И. Г. И., като правата му не били оспорвани от никого.

Изложени са съображения, че началният момент на упражнявано владение, което би могло да направи И. Г. И. собственик на имота по давност, е момента на приключване на реституционната процедура по отношение на ПИ с идентификатор ……….., а именно 15.05.2008г. – датата, на която е влязла в сила заповед №256/21.04.2008г. по пар. 4б, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, като давността не е спирана или прекъсвана до датата на подаване на исковата молба – 28.12.2018г.

Прието е, че воденето на административни производства по обжалване на индивидуални административни актове, касаещи определяне на оценката на подобренията в процесния имот, не може да бъде прието за основание за прекъсване на владението от страна на И. Г. И., тъй като тези административни процедури не са били извършвани в негово присъствие, за да се приеме, че по някакъв начин са въздействали върху намерението му за своене на процесния имот.

По отношение на трасирането на имота и документалния въвод във владение също е прието, че не прекъсват придобивната давност, тъй като са били извършвани в отсъствието на И. Г. И. и той дори не е узнал, че някой има намерение да попречи на владението му, а освен това тези действия не са фактически действия, от които да е ясно, че някой оспорва владението.

Така изложените от въззивния съд съображения по посочените по-горе спорни въпроси обосновават наличие на основание за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване по два от поставените в изложението въпроса – произнасянето именно по тези два въпроса е обусловило извода на въззивния съд за осъществяването на поддържаното от И. Г. И. придобивно основание. От отговора на всеки един от тези два въпроса зависи крайният изход от правния спор – дали предявеният по реда на чл.108 ЗС иск ще бъде уважен или отхвърлен.

По въпроса могат ли лицата, заварени като ползватели в предоставени им за ползване земи, на които е признато право на задържане по силата на закона – пар. 4в ПЗР ЗСПЗЗ – да се позовават на придобиване на предоставения им имот в резултат на изтекла в тяхна полза придобивна давност, след като са оспорвали оценката на подобренията именно в това си качество и преди процедурата по законоустановения ред на пар. 4з, ал. 2 ПЗР ЗСПЗЗ да е приключила касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл280, ал.1, т.3 ГПК с оглед липсата на практика на ВКС и спецификата на настоящия случай. Както вече беше отбелязано, този въпрос е поставен от касатора още с отговора на исковата молба, съответства на установената по делото фактическа обстановка и в този смисъл обуславя крайния изход на правния спор.

Допускане на касационно обжалване по така поставения въпрос според настоящия състав е необходимо с цел проверка правилността на извода на въззивния съд, че воденето на административни производства по обжалване на административни актове, касаещи определяне оценката на подобренията по никакъв начин не въздейства върху намерението на И. Г. И. за своене на процесния имот.

Касационен въпрос

Обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по въпроса за възможността да се придобие реална част от имот след като ПНИ в селищно образувание е вече приложен.

Както беше посочено по-горе, с оглед особеностите на настоящия правен спор, а именно предявен ревандикационен иск за реална част от имот, обособен с ПНИ и находящ се в чертите на селищно образувание, така поставеният въпрос е обуславящ за крайния изход на спора, тъй като с оглед местонахождението на имота следва да бъде извършена преценка дали намира приложение разпоредбата на чл.200 ЗУТ.

Касационното обжалване по така поставения въпрос следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед особеностите на правния спор и обстоятелството, че до настоящия момент подобен въпрос пред състав на ГК на ВКС не е бил поставян.

Диспозитив

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №291, постановено на 26.02.2020г. от Варненския окръжен съд по в.гр.д.№2133/2019г.

Указва на касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 74.01лв. /седемдесет и четири лева и 1ст. / и да представи доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.

След представянето на доказателства, че дължимата държавна такса е внесена, делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Решение по чл. 290 ГПК
    Решение № 115 от 28.10.2016 г. по гр. д. № 977 / 2016 г.
    Следва ли лицето, упражняващо фактическа власт върху имота за собственика, когато промени намерението си и започне да държи същия за друго лице или за себе си, да доведе тази промяна до знанието на собственика?
  • Решение
    Решение № 61 от 14.02.2012 г. по гр. д. № 562/2011 г.
    От кой момент започва да тече придобивна давност за имоти, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, находящи се в терен по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ - дали от 22.11.1997г., когато влиза в сила разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ или от датата,на която с решение на ПК, респ.…
  • Определение №401/27.10.2020 по дело №1662/2020 1
    Решение № 56 от 19.06.2019 г. по гр. д. № 3297/2018 г.
    Дали по отношение придобиването по давност на поземлен имот, заснет като отделна единица по действащия кадастрален план и по кадастралната карта, и урегулиран самостоятелно по действащия ПУП, са приложими ограниченията на чл. 200 ЗУТ?
  • Определение №401/27.10.2020 по дело №1662/2020 2
    Решение №105/12.11.2018 по дело №3109/2017
    Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не избирателно само някои от тях, и да посочи кои факти приема за установени и кои не, както и въз основа на кои доказателства е достигнал до този извод?
  • Определение №401/27.10.2020 по дело №1662/2020 3
    Решение № 102 от 30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г.
    Възможно ли е в хипотезата на чл. 200 ЗУТ да се придобие по давност реална част от УПИ в границите на селищно образувание без за тази реална част да са налице изискванията на чл. 19 ЗУТ, както и следва ли реалната част да се присъединява към съседен имот по реда…

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми