Определение №400/19.05.2021 по дело №33/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    8

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    №400

    ГР. София, 20 май 2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 17.03.21 г. в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

    МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

    Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №33/21 г., намира следното:

    Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

    ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на ОП „Комунална дейност и поддържане на инфраструктурата”/КПДИ/ – [населено място] и на С. М. срещу въззивното решение на Окръжен съд Стара Загора/ОС/ по гр.д. №1316/20 г. в различни негови части и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен до размер от 63 000 лв. и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 190 000 лв. предявеният от С. М. срещу ОП „КДПИ” иск по чл.200 КТ, за обезщетяване на неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 21.11.2017 г.

    Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са допустими.

    За допускане на обжалването на въззивното решение в частта, с която искът е уважен, касаторът – ответник по иска ОП „КДПИ” се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК по въпроса относно начина на и критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, съгл. чл.52 ЗЗД. Според ППВС №4/68 г.справедливостта не е абстрактно понятие, а се обосновава с конкретните обстоятелства на случая. Според касатора съдът само е изброил, но не е преценил тези обстоятелства – характер на уврежданията, срок на възстановяването, проведено лечение и пр., и е определил обезщетение в прекомерен и изключително завишен размер.

    Касаторът намира, че въззивното решение противоречи на цитираната практика на ВКС и по въпросите: 1. относно необходимостта от съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпването на тр. злополука при допусната от него груба небрежност по см. на чл.201, ал.2 КТ и определения от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат и 2. относно необходимостта от преценка на съда как следва да се определи степента, до която трябва да се намали отговорността на работодателя по чл.200 КТ, при установена груба небрежност в изпълнението на работата, от която е настъпило увреждането на работника. Според касатора от страна на ищеца е налице липса на положено елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила на работата.Неморално и житейски несправедливо е да се допусне неоснователното обогатяване на ищеца в случая с определянето и присъждането на изключително голям размер на обезщетение за неимуществени вреди, по –голям дори и от присъждания на наследниците при смърт на наследодателя вследствие на трудова злополука. В случая ищецът, въпреки причинените му травми, е жив и животът му се развива с нормален ритъм – той се движи свободно, работи и получава доходи, психически здрав е, не зависи от чужда помощ, с ясно и пълно съзнание е, с възможност да поддържа връзка с близките си.

    За допускане на обжалването на въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен, касаторът – ищец С. М. се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС са решени два процесуални въпроса, които са от значение за спора:1.Несъответствието на фактическите и правни изводи на съда с установените по делото доказателства и факти представлява ли нарушение на съществени процесуални правила и длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност и логическа връзка всички налични по делото доказателства? 2.Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди другите доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?

    Намира, че от значение за спора, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото са въпроси от съществото на делото: относно задължението на работодателя да осигури на работниците предпазни средства / каски и колани/ и инструктаж, при възлагане на работа, която е различна от тази по дл. характеристика и необичайна за работника; за предпоставките, при които може да се приеме, че последният е съпричинил вредоносния резултат с груба небрежност; за пълното и главно доказване на възражението за съпричиняване от страна на работодателя и за тежестта на

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари