Решение №40/27.05.2020 по дело №904/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос
По своето естество, като произтичащ от твърдяното неизпълнение от страна на банката длъжник по договор за паричен влог (т.е. абсолютна търговска, банкова сделка от категорията пасивни), спорът по настоящето дело, въведен с осъдителния иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 421 ТЗ на ползвател на платежна услуга, има характера на платежен: според терминологията на чл. 128 от относимия към разрешаването му Закон за платежните услуги и за платежните системи /отм./, действал до влизането в сила на 6 март 2018 г. на сегашния закон с идентично наименование /ЗПУПС/. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗПУПС /отм./ от 1.ХІ.2009 г., производството пред комисията за платежни спорове не е задължителна предпоставка за предявяване на иск в съда. Следователно, при дължимата от ВКС служебна проверка, в конкретния случай се установява, че атакуваното от А. Б. въззивно решение е валиден и процесуално допустим съдебен акт. От естеството на спора като платежен на плоскостта на чл. 44 ЗПУПС /отм./, т.е. търговски, защото е относно неизпълнението на задължение на доставчик на платежна услуга /ДПУ/ по абсолютна търговска сделка по чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ – във вр. чл. 421 ТЗ, по никакъв начин не следва, че разрешаването му би било възможно без изясняване на точното съотношение между наследяването по закон и по завещание, като две отделни основания, но също и предвид ноторното обстоятелство, че банковата практика отдавна е прекосила класическия контур на паричния влог, примесвайки го с елементите на банковата разплащателна сметка, с което бива размит и ерозиран присъщия едностранен характер на сделката.

Достъпно за логнати потребители и абонати

За да прочетете този съдебен акт трябва да сте влезли в профила си или да се регистрирате безплатно. Можете да го направите тук.

или

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите