Определение №4/04.01.2021 по дело №242/2020

Спорът е разрешен с Решение №60042/26.07.2021 по дело №242/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: Търговска колегия, I-во отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

При повторно разглеждане на делото във въззивната инстанция и при дадени указания в отменителното решение на ВКС, произнасянето да се извърши при условията на чл.269 ГПК, като е посочен и конкретен юридически факт, който следва да се анализира, необходимо ли е въззивната инстанция да изложи обосновани изводи относно постигнатата действителна договореност на страните по постигнатите действителни облигационни правоотношения?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври през двехиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Тотка Калчева

ЧЛЕНОВЕ:
Вероника Николова, Мадлена Желева

при секретаря, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 242 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на „Парламет Се“ ООД, [населено място], срещу решение № 245/15.10.2019 г., постановено по в.т.д. № 200/2019 г. от Великотърновски апелативен съд, с което е отменено решение № 152/17.10.2017 г. по т.д. № 223/2016 г. на Плевенски окръжен съд и е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск за съществуване на вземането на касатора по отношение на „Палмекс – 03“ ЕООД, [населено място] бряг, и П. Ц. П. от [населено място] бряг, при условията на солидарна отговорност, в размер на 33 300 лв., произтичащо от запис на заповед от 25.09.2014 г., с падеж – 25.12.2014 г., издаден като обезпечение на задължение на „Палмекс – 03“ ЕООД, поето по договор за покупко – продажба на стоки /движими вещи/ от 25.09.2014 г., въз основа на който запис на заповед е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 437/20.10.2016 г. и изпълнителен лист № 961/20.10.2016г. по ч.гр.д. № 833/2016 г. на РС – Червен бряг, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта – 31.08.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, т.1 и т.3 и чл. 280, ал.2 ГПК, пр.2 и пр.3.

Ответниците „Палмекс – 03“ ЕООД, [населено място] бряг, и П. Ц. П. от [населено място] бряг оспорват жалбата. Претендират разноските по делото.

Мотиви

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Обжалваното решение е постановено при ново разглеждане на делото от въззивната инстанция, след като предходното въззивно решение е било отменено от ВКС с решение №59/29.05.2019 г. по т.д. № 1680/2018г. При новото разглеждане на делото въззивният съд е приел за безспорно, че записът на заповед от 25.09.2014 г. е издаден от „Палмекс – 03“ ЕООД и П. Ц. П. за обезпечаване на сумата 33 300 лв., съгласно чл.3.1 от договор за покупко – продажба на стоки /движими вещи/ от 25.09.2014 г., сключен между „Палмекс – 03“ ЕООД и „Парламет Се“ ООД. След като е взел предвид указанията на ВКС, е приел, че на установяване по делото подлежи наличието или липсата на изискуеми към датата на падежа на обезпечителния запис на заповед задължения на „Палмекс – 03“ ЕООД, като продавач и издател на записа на заповед по каузалното правоотношение, за дължими и незаплатени от него суми по т.3.1 от договора, в размер на 33 300 лв. по две банкови гаранции. Изтъкнал е, че предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск би могъл да е основателен само ако изискуемостта на заявеното вземане е настъпила до датата на падежа на менителничния ефект. Приел е за безспорно, че падежът на записа на заповед е 25.12.2014г., внесените две гаранции в общ размер на 33 300 лв. за

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари