Определение №4/06.01.2021 по дело №2019/2020

Спорът е разрешен с Решение №107/06.08.2021 по дело №2019/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: Гражданска колегия, III-то отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Чия е тежестта за доказване на възражение за съпричиняване на вредоносен резултат при деликт и може ли то да бъде прието за основателно въз основа на предположения и вероятности, които не са установени по несъмнен начин с доказателствата в процеса?

Следва ли да бъдат посочени в съдебното решение конкретни критерии при определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от деликт съгласно чл. 52 ЗЗД?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател:
ЕМИЛ ТОМОВ

Членове:
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ, ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2019 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационни жалби на ищцата Н. А. Г. и на ответника „Център регион Груп“ ЕООД срещу решение № 213 от 18.12.2019г. по в. гр. дело № 440/2019г. на Пловдивски апелативен съд, втори граждански състав, с което ответникът „Център регион Груп“ ЕООД е осъден да заплати на ищцата Н. А. Г., на основание чл. 50 ЗЗД, сумата 4 800 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от травма в областта на шията, довела до разкъсване на диска между прешленните тела на С3 и С4, причинена от движима вещ, собственост на ответника - топка, атракцион „Зорб“, използвана от ищцата на 26.06.2011г. за спускане по полегат терен край лифта на [населено място], поради нарушени качества на вещта при спукване на топката в процеса на използването й, ведно със законната лихва от 21.10.2015г. до окончателното изплащане, и сумата 3 797.60 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди от горепосочения деликт, изразяващи се в разходи за закупен имплант, за лечение и за рехабилитация и в пропуснати ползи като разлика между трудовото възнаграждение на ищцата за периода: 26.06.2011г. – 23.12.2011г. и полученото за същия период обезщетение за временна нетрудоспособност от НОИ, ведно със законната лихва от 21.10.2015г. до окончателното плащане, както и сумата 874.73лв. – съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. С горепосоченото въззивно решение са отхвърлени като неоснователни предявените искове с правно основание чл. 50 ЗЗД за разликата до целите предявени размери от 50 000 лв. за неимуществените вреди и от 9 494 лв. за имуществените вреди, като е реализирана и отговорността на ищцата за съдебно-деловодни разноски пред първата и втората съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Касаторката - ищца обжалва въззивното решение в частта му, с която са отхвърлени предявените от нея искове, поддържайки, че е неправилно поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, и поради необоснованост, като моли то да бъде отменено и да й бъдат присъдени сторените съдебни разноски пред трите инстанции. Въвежда основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът във въззивното решение да прецени всички доказателства по делото като посочи въз основа на кои от тях приема за установени правнорелевантните факти по спора, както и да обсъди в мотивите всички възражения на страните?; 2. Чия е тежестта за доказване на възражение за съпричиняване на вредоносен резултат при деликт и може ли то да бъде прието за основателно въз основа на предположения и вероятности, които не са установени по несъмнен начин с доказателствата в процеса? При установено съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД длъжен ли е въззивният съд да посочи конкретните критерии въз основа на които е възприел конкретния процент съпричиняване, с който е намалено обезщетението за вреди от деликта? и 3. Длъжен ли е въззивният съд да посочи обективните критерии, въз основа на които е определено обезщетението за неимуществени вреди при спазване на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД?, които счита, че са разрешени в атакуваното решение в противоречие с практиката

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари