Определение №396/17.05.2021 по дело №581/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 396

    гр. София, 17.05.2021 г.

    ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

    ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

    разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 581/2021 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производство по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на Г. Н. Т., чрез назначения му служебен адвокат Б. против решение №1312/01.11.2017г. по гр. дело № 2021/2017 г. на Окръжен съд – Пловдив.

    Ответникът „Банка ДСК“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, чрез гл. юрк. Патринков е подало писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и неоснователност на касационната жалба.

    Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

    За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:

    Предмет на жалбата е горното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 2130/28.06.2017 г. по гр. д. № 16822/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив за отхвърляне на предявените от Г. Н. Т. против „Банка ДСК“ АД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, произтекли от противоправно задържане от банкомат, собственост на ответника, на издадени на името на ищеца от „Общинска банка“ и „Пощенска банка“ две дебитни карти, съответно от 6 000 лв. – за създадените неудобства на ищеца, който бил принуден да посещава многократно офис на ответната банка без да получи нужното съдействие за връщането на банковите му карти и сумата от по 2 000 лева - за засегнатите нематериални блага от задържането на всяка от двете карти.

    Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е приел да отсъстват елементите от сложния юридически състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, а именно: деяние, вреда, противоправност на деянието (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение), причинна връзка между противоправното поведение и вредата, и вина, за която е въведена законова презумпция и се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД). Установено е от данните по делото (писмото за извършена проверка на „Принтек България“ ЕАД с изх. № 17-085/10.02.2017 г. и приетата по делото СТЕ), че дебитна карта на името на ищеца е била задържана на 07.10.2016 г. от банкомат, находящ се на адрес [населено място], поради неприбирането й от гнездото на машината в технологично зададения срок от 60 сек. При тези факти е направено съждение, че отсъства противоправно поведение у служител на ответната банка, като елемент от обективната отговорност по чл. 49 ЗЗД за обезщетяване на произтекли от това вреди. Инстанцията по същество е обсъдила депозираните по делото свидетелски показания (на св. С., критично ценени с оглед на обстоятелството, че съжителства с ищеца) и е приела, че същите не са източник на достатъчно и конкретни данни за увреждащо деяние от служител на ответната банка, изразяващо се в отказ да върне на картодържателя задържаната банкова карта, респ. същите не сочат на естеството на засегнатите от това деяние нематериални блага на ищеца. В обжалваното решение е даден отговор по оплакванията на последния, че не му е предоставена правна помощ от първоинстанционния съд като е посочено, че неговото определение за отказ за предоставяне на правна помощ е подлежало на инстанционен контрол чрез жалба, което обаче процесуално право страната не е упражнила и затова не е налице накърняване на правото й на защита, респ. няма допуснато съществено процесуално нарушение.

    В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят обоснова искането си за достъп до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а също и при предпоставките по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 ГПК – поради вероятната недопустимост на въззивния съдебен акт, както и с оглед на очевидната му неправилност.

    Касационно

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари