Определение №395/14.05.2021 по дело №3224/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    16

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 395

    гр. София, 14.05.2021 година

    Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

    ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

    изслуша докладваното от съдия СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 3224/2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационни жалби на А. Д. Д. с номера по регистъра на Окръжен съд - Благоевград – 953/19.03.2019 г. против решение № 486 от 31.01.2019 г. и - 3273/02.10.2019 г. против допълнително решение № 3719 от 14.08.2019 г. по гр. дело № 700/2018 г. на Окръжен съд – Благоевград.

    По касационна жалба с вх. № 953/19.03.2019 г.:

    Ответникът „АББ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. София поддържа становище за липсата на основания за допускане на касационен контрол.

    Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

    Релевираните от страната основания са по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. С оглед задължението за преценка допускането на касационен контрол служебно /независимо от предпоставките по ал. 1 на чл. 280 ГПК/, при вероятна нищожност или недопустимост, след служебна проверка на валидността и процесуалната допустимост на въззивното решение, настоящият състав на касационната инстанция констатира, че при постановяването му не са допуснати нарушения, които биха обусловили изводи за вероятна нищожност или процесуална недопустимост. Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, постановено е в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от членовете на състава, участвали в разглеждане на делото, като има съдържание на мотивите и диспозитива, изразяващо ясно правораздавателната воля на въззивния съд. Затова следва да се приеме, че обжалваното решение е валиден съдебен акт. С поставения въпрос – „19. Съдебен акт, който не е издаден в законоустановената форма /не е подписан от нито един от членовете му/, нищожен ли е ?“, касаторът Д. не релевира основание по чл. 280, ал. 2, пр. 1 ГПК, тъй като относимостта му е към връчения препис, получен лично на 18.02.2019 г., който не се подписва от членовете на състава. Решението е и процесуално допустимо, като постановено при наличието и надлежното упражняване на правото на иск по претенции с основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, както и при наличието и надлежното упражняване на правото на въззивна жалба. С поставения въпрос – „2. Допустимо ли е въззивния съд да се произнася по възражение относно правилността на мотивите, изложени в първоинстанционното решение, които не са оспорени с въззивна жалба по реда на чл. 258, ал. 1 и ал. 2 ГПК, а с отговорът на въззивната жалба ?“, касаторът Д. не релевира основание по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК. Цитираният въпрос не е относим към предпоставките по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, тъй като произнасянето по обстоятелство, незаявено с жалба не формира порок, който да засяга процесуалната допустимост на въззивното решение. Същият въпрос не релевира и предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е съобразен с мотивите на второинстанционното решение, съгласно които съставът е приел, че ищцата не се е явила в срока по чл. 345, ал. 1 КТ за заемане на длъжността, на която е възстановена. Произнасянето по началната и крайна дата на срока по чл. 345, ал. 1 КТ не е анализирано от състава, като спорно обстоятелство, а като период във времевите граници, на който следва да се прецени, явила ли се е Д. в предприятието, за да заеме процесната длъжност. Въпросът не е изведен от решаващите мотиви на съда, поради което и с оглед разясненията в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС не формира общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК. Затова следва да се приеме, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не са налице и предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както поради липса

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари