Определение №393/14.05.2021 по дело №659/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    3

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 393

    гр. София, 14.05.2021 година

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

    Председател: Симеон Чаначев

    Членове: Александър Цонев

    Филип Владимиров

    като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 659/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на В. Т. Б. срещу решение №134/24.11.20г. на Разградски окръжен съд, с което е отхвърлен иска му срещу Юробанк АД за плащане на 12200лв., представляващи главница по внесен депозит.

    Спорът между страните е възникнал от твърдения на ищеца, че е внесъл в банката на депозит общо 25851лв., от които са му върнати само 13651лв., а за останалите банката не му е издала вносни бележки. В срока за отговор банката е възразила, че за периода 2013-2016г. ищецът е внесъл на каса 10000лв., и с тези пари последователно са били сключени 8 договора за банков депозит по следната схема: след настъпване на падежа на договора за депозит, парите преминавали автоматично в разплащателната сметка на ищеца, след което страните сключвали нов договор за депозит и парите от разплащателната сметка постъпвали безкасово от разплащателната в депозитната сметка на ищеца и т.н.. След настъпване падежа съответно на 7 и 8 договор за депозит, ищецът е изтеглил парите си и е закрил всички сметки в банката.

    Въззивният съд е приел чрез експертиза, че на 30.08.2013г. ищецът е внесъл в банката 10000лв. и към същия момент е имал в банката налични 3601лв.. Тези суми са били изтеглени, заедно с начислените лихви общо в размер на 15137,50лв. (с доходност 1563,50лв.), поради което банката не дължи на ищеца още 12200лв. главница.

    В касационната жалба са изложени доводи, че банката дължи 12200лв., тъй като ищецът и банката са подписали 8 договори за депозит общо за 25851лв., и самите договори са доказателство за внесените суми. Извършените от банката операции по прехвърляне на суми от разплащателна сметка на ищеца в друга депозитна сметка били извършени без съгласието на ищеца, поради което тези операции се считат за неизвършени. Банката не е издавала вносни бележки за внесените на каса пари, и противно на закона тези суми не фигурирали като внесени на каса, а като преобразувани от предишни депозити. Внасянето на каса се доказвало от сключените договори, тъй като банката не е издавала вносни бележки. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност, както и на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК като са формулирани следните въпроси: Длъжна ли е банката да издава вносни бележки за внесени на каса пари? Може ли да извършва безкасови операции, без съгласие на титуляра на сметката? Представлява ли доказателство за плащане сключен договор за депозит?

    За да бъде допуснато касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК е необходимо касаторът да е поставил правни въпроси (по тълкуване на правна норма), които да обуславят изхода на делото (т.р.№1/10г. на ОСГТК). А при очевидна неправилност е необходимо само от мотивите към решението да се вижда противоречие в обосноваването на установените факти и тяхната квалификация.

    В случая поставените въпроси са без значение за изхода на делото. Отговорът на първия въпрос е безспорен, още повече, че в чл.422, ал.1 ТЗ това задължение на банката е изрично уредено. Проблемът в случая е, че ищецът носи доказателствена тежест за установяване на твърденията си, че е правил вноски на каса и банката е отказала да му издаде вносна бележка (чл. 154, ал.1 ГПК), а в случая ищецът не е ангажирал никакви доказателства за това.

    Отговорът на втория въпрос също е безспорен, тъй като изрично чл. 51, ал.1 ЗПУПС (отм.) постановява платежната услуга да се извършва след съгласие на титуляра на сметката. В случая обаче, проблемът за липсата на съгласие на ищеца за безкасовото прехвърляне на парите от разплащателната в депозитната му сметка (по негово твърдение), би имало значение единствено за размера на начислените лихви, защото вземането за главницата и в двата случая се запазва и е едно и също по размер. А настоящото дело е по иск за връщане

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари