Определение №390/13.05.2021 по дело №3808/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    - 6 -

    ОПРЕДЕЛЕНИЕ

    № 390

    гр. София 13.05.2021 година.

    Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 07.04.2021 (седми април две хиляди двадесет и първа) година в състав:

    Председател: Борислав Белазелков

    Членове: Борис Илиев

    Димитър Димитров

    като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3808 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 260 685/18.09.2020 година, подадена от Д. Х. С., срещу част от решение № 260 014/14.08.2020 година на Окръжен съд Хасково гражданско отделение, ІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 647/2020 година.

    С касационната жалба въззивното решение на Окръжен съд Хасково се обжалва в частта му, в която след изменение на първоинстанционното решение № 149/10.04.2020 година на Районен съд Свиленград, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 1295/2019 година, упражняването на родителските права върху децата Ж. С. С. и Х. С. С. е предоставено ва бащата С. П. С., като заедно с това е определено и местоживеенето на децата при него, а на майката Д. Х. С. е определен режим на лични отношения с децата всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца с преспиване от 09.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден, както и един месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на бащата, със задължението да взема децата от бащата и да ги връща при него след изтичане на определеното време и я е осъдил да им заплаша издръжка в размер на по 152.50 лева месечно, считано от датата на предявяване на иска-03.12.2019 година до настъпването на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от падежа на съответната месечна вноска-последното число на текущия месец до окончателното плащане.

    В касационната си жалба Д. Х. С. излага доводи за това, че въззивното решение, в обжалваната му част, е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело и до неговата необоснованост, като иска неговата отмяна в тази му част и постановяването на ново, с което упражняването на родителските права върху Ж. С. С. и Х. С. С. да бъде предоставено на нея, като на бащата С. П. С. бъде определен подходящ режим на лични отношения и същият бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на децата. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторката твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.

    Ответникът по касационната жалба С. П. С. е подал отговор на същата с вх. № 262 602/11.11.2020 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 260 014/14.08.2020 година на Окръжен съд Хасково гражданско отделение, ІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 647/2020 година, поради което и такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано тя да бъде оставена без уважение.

    Д. Х. С. е уведомена за обжалваното решение на 21.08.2020 година, като подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 260 685/18.09.2020 година. Предвид на това касационната жалба е подадена в предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е частично допустима.

    Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

    Ж. С. С. е [дата на раждане] , поради което на ... година е навършил 18 години и е станал пълнолетен по смисъла на чл. 2 от ЗЛС. Същевременно съгласно чл. 122 от СК родителите упражняват родителски права само по отношение на ненавършилите пълнолетие техни деца. Затова исковете по чл. 59, ал. 2 и ал. 9 от СК,

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари