Определение №39/28.01.2022 по дело №591/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Предстои добавяне
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос

    Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

    Отговор
    За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 39

    гр. София, 28.01.2022 г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

    АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

    като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №591 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация" ЕАД, [населено място] против решение №69/18.09.2020г. по в.т.д. №112/2020г. на Апелативен съд-Бургас, с което е потвърдено решение №23/24.02.2020г. по т.д. №597/2016г. на Окръжен съд -Бургас в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на „Слънчев бряг“ АД сумата от 713 000 лева, представляваща обезщетение за ползването на водопроводна и канализационна мрежа на територията на к.к. „Слънчев бряг – изток“ за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба - 22.12.2016г. до нейното окончателно изплащане, както и направените разноски.

    Касаторът атакува въззивното решение като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила и необосновано. Излага доводи, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба, в която не са индивидуализирани в достатъчна пълнота и с необходимата конкретика вещите, за чието държане се претендира обезщетение след прекратяването на договора за наем. Поддържа възражение за недопустимост на увеличението на иска по размер, тъй като е направено след срока по чл.372, ал. 1 ГПК и счита, че съдът не е обсъдил възражението му за погасяване по давност на увеличената част от вземането по чл.214 ГПК. Твърди, че мотивите на съда не кореспондират със събраните доказателства. Излага доводи за неправилно приложение на чл.236, ал.2 ЗЗД, за допуснати нарушения при определяне начина за изчисляване на дължимото обезщетение, за игнориране от съда на доводите му относно правото на собственост на елементите от процесната ВиК мрежа, представляваща публична общинска собственост, за отхвърляне в нарушение на закона на възражението му за забава на кредитора по смисъла на чл.95 и чл.96, ал.1 ЗЗД. Касаторът намира, че решението е очевидно неправилно, защото въпреки полученото съгласие и одобрение на собственика, е осъден да плати обезщетение за ползването на вещите на бившия наемодател /несобственик/. Моли да бъде отменено въззивното решение и да бъде отхвърлен иска. Претендира разноски.

    Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове


    Свързани съдебни актове

    Препраща към

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирано в

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирани норми и термини

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари