Определение №389/13.05.2021 по дело №3419/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 389

    София, 13.05.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

    ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

    изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА

    гр.дело № 3419/2020 год.

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационни жалби, подадени от Прокуратурата на Република България ,чрез прокурор от Апелативна прокуратура – София и от адв.Е.П. – пълномощник на М. М. М. против решение № 1188/ 11.06.2020 год., постановено от Софийски апелативен съд по гр. д. № 5441/2019 год.,с което е отменено решение № 4760/27.06.2019г. ,постановено по гр.д.№ 10178/2018 год.на Софийски градски съд,в частта, с която е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на М. М. М. на основание чл.2, ал. 1, т.З от ЗОДОВ сумата за разликата от 10 000лв. до 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато и поддържано от Прокуратурата на РБ обвинение в извършване на престъпление по чл.119 във вр. с чл.115 НК, за което е признат за невиновен с влязла в сила на 17.08.2017г. присъда от 28.06.2016г., постановена по НОХД № 2519/2015г на СГС, НО, 26 с-в, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.08.2017г до окончателното изплащане и е отхвърлена искова претенция с правно основание чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, предявена от М. М. М. срещу Прокуратурата на РБългария за разликата от 10 000лв. до 15 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.08.2017г. до окончателното изплащане;потвърдено е решението в частта му, с която е уважена исковата претенция за сумата от 10 000лв. и в която е отхвърлена за разликата до пълния предявен размер от 150 000лв.

    Ищецът М. М. М. обжалва въззивното решение в частта, в която е отхвърлен иска за разликата от 10 000 лв. до 150 000 лв., а ответникът по исковата молба Прокуратура на Република България в частта, с която е осъден да заплати обезщетение на ищеца.

    В касационната жалба на Прокуратурата на Република България се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Поддържа се, че съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства имащи съществено значение за определяне размера на обезщетението и неправилно е приложил нормата на чл.52 ЗЗД , следствие на което е достигнал до грешни крайни изводи.

    Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса относно определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост визиран в чл.52 ЗЗД,който е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в ППВС № 4/1968г., в т.3 и т.11 на ТР № 3/2005г. по т.д.№ 3/2004г. на ОСГК на ВКС и т.19 на ТР № 1/2001 г.,поради липса на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между причинените вреди и незаконосъобразното обвинение,както и по въпроса свързан с определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди,претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД,към която норма препраща разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ, за който се позовава на противоречие с решения постановени по реда на чл.290 ГПК.

    В касационната жалба на М. М. М. се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение,поради нарушение на материалния закон при определяне размера на вредите – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.

    Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса свързан с начина на определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост съобразно критериите посочени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС,както и по материално-правния въпрос - следва ли повдигането на най-тежкото обвинение в наказателния кодекс и задържането под стража в съвкупност да са самостоятелни основания за по-висок размер на обезщетението за оправдания подсъдим по реда на ЗОДОВ,който е от значение за точното прилагане на закона ,както и за развитие на правото.Позовава се и на основанието по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК обосновавайки го с „определянето на твърде малък

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари