Определение №388/14.05.2021 по дело №337/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    8

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 388

    гр. София, 14.05.2021 г.

    ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

    ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

    разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 337/2021 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производство по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на „ПАКИН“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 149, чрез адв. П. против решение № 261080/09.11.2020 г. по гр. д. № 2637/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, IV - А състав.

    Ответникът С. Б., чрез адв. Х. е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

    Третото лице помагач на страната на ответника по иска – ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД със седалище гр. София не е подало писмен отговор на касационната жалба и не ангажира становище по нея.

    Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

    За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:

    Предмет на жалба е горното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 261384/31.10.2019 г. по гр. д. № 36906/2018 г. на Софийски районен съд, 81 състав в уважената част на предявения от Саиид Б. против дружеството – касатор иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ с присъждане на сумата от 15 000 лв. - обезщетение на неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на трудова злополука, настъпила на 02.03.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждане – 02.03.2018 г. до окончателното й изплащане и са присъдени разноски.

    Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че страните са били в трудовоправни отношения, по силата на които ищецът е заемал длъжността „опаковач“ в ответното дружество. При изпълнение на възложената му работа на 02.03.2018 г. е настъпила трудова злополука при товарене на ламарини с кран в товарен автомобил. Издадено е разпореждане № 21925 от 21.03.2018 г. НОИ – ТП – София град, с което настъпилата злополука е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Установено е, че в резултат на нея ищецът е получил травматични увреждания на здравето. Мотивиран е извод за наличие на елементите от фактическия състав на иска по чл. 200, ал. 1 КТ - за ангажиране имуществената и обективна отговорност на работодателя за вредите, произтекли от описаната трудова злополука с ищеца. Съдът е установил причинно-следствена връзка между настъпилото травматично увреждане и претендираните за обезщетяване болки и страдания - както физически, така и психо - емоционални. Съобразени са данните от заключението на приетата по делото съдебно – медицинска експертиза за наличие на остатъчни неблагоприятни последици, изразяващи се в нарушен пълноценен захват на лява ръка (предвид извършената ампутация на дисталната фаланга на палеца й), който недъг ще остане за цял живот. При преценка на това обстоятелство, както и на дългия период на възстановяване и обусловените от това болки и страдания е определена сумата от 15 000 лв. като справедлив и адекватен еквивалент на засегнатите нематериални блага. С оглед на така определения размер на обезвредата е направен извод за неоснователност за оплакването, че присъденото от първата инстанция обезщетение не кореспондира на търпените неимуществени вреди. В обжалваното решение са изложени мотиви и във връзка с доводите във въззивните жалби (на ответното дружество – работодател и на третото лице – негов помагач) и е изтъкнато, че първостепенният съд е съобразил данните от проведеното наказателно производство по случая (във връзка с образуваното ДП № 251/2018 г. на РУП – П., съответно пр. пр. № 603/2018 г. на Районна прокуратура – П.), противно на изразената защитна теза на ответника за игнорирането им. Обсъдени са също и оплакванията за нарушение на материалния закон от районния съд, свързано с

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари