Определение №388/13.05.2021 по дело №252/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 388

    София, 13.05.2021 год.

    Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева

    ЧЛЕНОВЕ:Василка Илиева

    Десислава Попколева

    като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 252 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез пълномощника му адв. Н. Б. решение № 1078/09.10.2020 г. по в.гр.д. № 1607/2020 г. на Варненски окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 1412 от 17.03.2019 г., постановено по гр.д. № 18080/2019 г. по описа на РС-Варна, е уважен предявения от Т. Г. Г. против касатора отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, като е прието за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 8145,44 лв., представляваща стойността на доставена, но неотчетена ел.енергия за периода от 12.12.2017 г. до 11.12.2018 г. по партида с кл.№ [ЕГН], аб. № [ЕГН] за обект на адрес: [населено място], [улица], за която сума е издадена фактура № 02867217 от 23.10.2019 г. и в тежест на ответника са възложени разноските по делото.

    Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановен по гражданскоправен спор, с цена на иска над 5 000 лв..

    Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа се необоснованост на изводите на въззивния съд, че по делото не е установено, че натрупаната в скритата за отчет тарифа ел.енергия реално е доставена на абоната. Освен това въззивният съд неправилно е приел, че предвид отмяната на чл.47, ал. ПИКЕЕ, към която пряко препраща чл.50 относно реда за установяване на несъответствието и чл.44, ал.1 ПИКЕЕ, в която е регламентиран начина на обективиране на проверката, извършената корекция е незаконосъобразна и не е основание за ангажиране отговорността на потребителя. Този му извод противоречи на материалния закон – чл.183 ЗЗД, ЗЕ и ЗИ, които са действали през процесния период и не е съобразен с факта, че правоотношенията между страните са възникнали по силата на договор за продажба /доставка/ на ел.енергия, като поради специфичния предмет на същия, част от правата и задълженията на страните са регламентирани с разпоредби в ЗЕ, а друга част в ЗЗД – относно задължението на купувача да плати цената на доставената стока / чл.183 ЗЗД/. В изложението на касационните основания се поставят следните материалноправни въпроси: 1/ При установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД и 2/ Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него ел.енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 г. и при действието само на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г. Поддържа се, че тези въпроси са разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/2018 г. на ВКС, III г.о., решение № 21 от 1.03.2017 г. по гр.д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г.о. и решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/2018 г. на ВКС, III г.о. Съгласно посочената практиката на ВКС, специалната регламентация на договора между електроразпределителните дружества и крайните потребители на ел.енергия, предвиден в ЗЕ, не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цена на продадената енергия и по-конкретно нормата на чл.183 ЗЗД, според която когато е доставено определено количество

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари