Определение №385/13.05.2021 по дело №163/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 385

    София, 13.05.2021 г.

    Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на петнадесети април две хиляди дванадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

    ЛЮБКА АНДОНОВА

    като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 163 по описа за 2021 г., взе предвид следното:

    Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, представлявано от изпълнителния директор Б. З. Р., чрез юрисконсулт Н. И., срещу въззивно решение № 195/31.07.2020 г. на Пернишкия окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 363/2020 г.

    Касаторът излага доводи за неправилност – допуснато нарушение на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК относно съдържанието на мотивите на въззивното решение и необоснованост, довели до противоречие с материалния закон. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което исковете се отхвърлят.

    Насрещната страна Й. Ц. П., чрез адв. М. В. П. от САК, е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за законосъобразност на въззивното решение. Претендира разноски за инстанцията.

    Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

    Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

    По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

    Въззивният съд, като отменил решението на първостепенния Пернишки районен съд, признал за незаконна и отменил заповед за дисциплинарно уволнение на Й. Ц. П., издадена от ИА „Автомобилна администрация“, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, възстановил П. на заеманата преди това длъжност „инспектор“, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и осъдил работодателят да заплати на служителя съдебноделоводните разноски по делото, а по сметка на съдебната власт – дължимите държавни такси.

    Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните въпроси: дали фактическите и правни изводи трябва да намерят израз в мотивите му и обект на въззивната дейност да е решаването на материалноправния спор, като правилността на акта на първата инстанция да е само косвен резултат от тази дейност и трябва ли въззивният съд да изложи собствени доводи във връзка, както с наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на съдебното решение, така и да обсъди доказателствата, събрани по надлежния процесуален ред във връзка с доводите на въззивника във въззивната жалба. Според касатора поставеният въпрос е свързан с тълкуване на чл. 236, ал. 2 ГПК и е разрешен в противоречие с решение № 20/09.02.2017 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 2885/2016 г. По приложение на чл. 12 и чл. 235 ГПК според касатора е следния въпрос – длъжен ли е съдът да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните; да прецени и обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право и всички доводи на страните, които имат значение за решението на делото. Счита, че по така формулираните въпроси е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, макар и да не се обосновава.

    Съставът на Върховния касационен съд намира, че всички повдигнати от касатора въпроси са процесуалноправни и по съществото си са за мотивирането на въззивното съдебно решение, както и за задължението на въззивния съд да обсъди всички релевантни за спора доказателства и обстоятелства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, като даде отговор на всички повдигнати своевременно и по надлежен ред доводи и възражения от значение за предмета на спора.

    Въпросите са от значение за всяко исково производство и в частност за съдържанието на въззивното решение и задълженията на въззивния съд като съд по съществото на спора, в рамките на предмета на сезиране и ограничението по чл. 269 ГПК.

    Не се установява поддържаното основание за

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари