Определение №384/13.05.2021 по дело №4162/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    7

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    №384

    гр. София, 13.05.2021 г.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

    МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

    като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4162 по описа на Върховния касационен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

    Подадена е касационна жалба от Прокуратура на Република България, представлявана от юрисконсулт Т. Н., против въззивно решение № 11853/12.08.2020 г., постановено по възз.гр.д. № 117/2020 г. на Апелативен съд – София в частта, с която касаторът е осъден на основание чл.49 ЗЗД да заплати на „Стил Трейд“ ООД обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 18 000 лв., представляваща стойността на иззети с протокол от 13.09.2006 г. за изземване на веществени доказателства по сл. д. № 18/2006 г. на ОСлС – В. и невърнати 94 броя едри преживни животи (ЕПЖ), ведно със законната лихва, считано от 12.11.2013 г.

    Касаторът „Стил Трейд“ ООД, представлявано от управителя М. Д., чрез адв. В. Ч., обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение от 20.08.2019 г., поправено с решение от 27.01.2019 г. по гр. д. № 5364/2013 г. на СГС, с което е отхвърлен като неоснователен иска по чл.49 ЗЗД срещу Прокуратурата на Република България за разликата над сумата от 18 000 лв. до предявения размер от 98 476.28 лв. и изцяло срещу ответника М. А. З. за солидарното му осъждане за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в посочения размер.

    Решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от „Стил Трейд“ ООД частичен иск срещу Прокуратурата на Република България и М. А. З. за солидарното им осъждане да заплатят сумата от 5 000 лв. – обезщетение за пропуснати ползи от добиви от мляко и прираст от приплоди за периода от 12.11.2008 г. – 12.11.2013 г., е влязло в сила като необжалвано.

    В двете касационни жалби са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

    В изложението на прокуратурата искането за допускане на касационния контрол се обосновава с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал.2, пр.3 - то ГПК и по въпросите: 1) длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните и всички относими за спора доказателства – твърди се противоречие на обжалваното решение с ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 106/19.06.2019 г. по гр. д. № 1463/2018 г., IV г.о., ГК на ВКС, решение № 107/25.06.2019 г. по гр. д. № 2737/2018 г., III г.о., ГК на ВКС; 2) може ли гражданският съд да оспорва законосъобразността на назначаването на пазач на вещи, иззети като веществено доказателство в досъдебното производство; 3) необходимо ли е за законосъобразността на прокурорското постановление, с което се назначава пазач на иззети веществени доказателства, да се изисква съгласие на назначеното като пазач лице; 4) каква е юридическата сила на прокурорското постановление, с което се постановява отказ за връщане на веществени доказателства след постановена и влязла в сила присъда и разпореждане за връщане на веществени доказателства на лицето, от което са били иззети; 5) длъжен ли е пазачът на движимите вещи да ги предаде на лицето, от което са били иззети в досъдебното производство, съгласно произнасянето на съда по чл. 306, ал.1, т. 4 НПК.

    В изложението на жалбоподателя „Стил Трейд“ ООД се сочи, че касационният контрол следва да се допусне на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3-то ГПК по въпросите: 1) за отговорността по чл. 45 ЗЗД на назначения от орган на власт пазач на чуждо имущество; 2) за приложението на чл. 51, ал. 1 ЗЗД за подлежащи на обезщетяване имуществени вреди при непозволено увреждане;

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари