Определение №383/13.05.2021 по дело №698/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    4

    ОПРЕДЕЛЕНИЕ

    №383

    гр. София,13.05.2021 г.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

    МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

    като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 698 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба вх. № 268271/05.10.2020 г. на „ЛОНГОЗ 04“ ООД, представлявано от управителя С. Г. Б., чрез адв. М. Ц., срещу въззивно решение № 4398/21.07.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 11534/2018 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 433620/20.06.2018 г. по гр.д. № 31963/2017 г. на Софийски районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от „ЛОНГОЗ 04“ ООД срещу Министерство на енергетиката искове, както следва: с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумите от по 1 912 лв., представляващи разликите над 5 100 лв. до 7 012 лв. – платени при начална липса на основание неустойки по чл. 7, ал. 2, т. 3, б.„ж“ и по чл. 15, ал. 1, т. 5 по договор за концесия от 08.07.2014 г.; и с правно основание чл. 124 ГПК, вр. с чл. 66 от ЗК, вр. чл. 29 от ЗПБ за установяване недължимост на сумата 18 255 лева, представляваща неустойка по чл. 33, ал. 4 от договора за концесия за неизпълнение на задължение по чл. 23, ал. 4 от договора.

    В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

    В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по въпросите: „за приложението на чл. 20 ЗЗД и създадения със закона правен режим за тълкуване на двустранните договори във връзка с договорните клаузи, по които е налице спор между страните; за валидността (нищожността) на договорените неустоечни клаузи, определящи размера на съответните неустойки“.

    Ответната страна по касационната жалба – Министерство на енергетиката, представлявано от министъра на енергетиката Т. П., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата.

    Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално недопустима за разглеждане в частите, с които се обжалва въззивното решение по предявените искове по чл.55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД с посочена цена на всеки от тях – сумата от по 1 912 лв., претендирана като недължимо платена по чл. 7, ал. 2, т. 3, б. „ж“ и по чл. 15, ал. 1, т. 5 от договор за концесия от 08.07.2014 г. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК са изключени от касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Всеки от посочените искове е с цена под установения от законодателя минимален праг за достъп до касационно обжалване, поради което в тази си част касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.

    В останалата част касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

    Въззивният съд е приел за установено, че между страните е възникнало облигационно отношение по силата на сключен на 08.07.2014 г. Договор за концесия за добив на подземни богатства - строителни материали - пясъци от находище „Чаирите“. В договора са предвидени различни клаузи за неустойки за пълно неизпълнение или забавено изпълнение на отделните задължения на концесионера. С клаузата на чл. 33, ал. 4 от концесионния договор страните уговорили неустойка при неизпълнение на някое от задълженията по чл. 23 или чл. 24 в размер на 0,5 на сто за всеки просрочен ден от стойността на съответната гаранция/вноска по финансовото обезпечение, но не повече от стойността на гаранцията/вноската по финансовото обезпечение. Съдът е посочил, че съгласно чл.

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари