Определение №382/13.05.2021 по дело №762/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 382

    гр. София, 13.05.2021г.

    Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    Председател: EМИЛ ТОМОВ

    Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

    ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

    като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 762 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на ответника „Еко-Титан“ ЕООД срещу решение от 04.11.2020г. по в.гр.д. № 169/2020г. на Видински окръжен съд, в частта му, с която е уважен предявеният от А. Е. А. срещу касатора иск с правно основание чл. 200 КТ за сумата 50 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 09.03.2018г. до окончателното плащане. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника – „Дестинация България“ ЕООД.

    Касаторът – ответник релевира, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон /чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 201 КТ/. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че не е установена груба небрежност от страна на пострадалия при трудовата злополука ищец като съпричиняващ непозволеното увреждане фактор, който би обусловил намаляване на определеното по реда на чл. 52 ЗЗД обезщетение за процесните неимуществени вреди с 50%. Моли въззивното решение в обжалваната част да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 200 КТ да бъде охвърлен изцяло. Претендира присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски за трите съдебни инстанции.

    В изложението към касационната жалба, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, жалбоподателя „Еко-Титан“ ЕООД формулира материалноправния въпрос за „относителната тежест на поведението на пострадалия в причинния процес (груба небрежност и съпричиняване на вредата, когато с поведението си и проявеното нехайство пряко е предизвикал увреждането), по който поддържа, че е разрешен от въззивният съд в противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в следните съдебни актове: ТР № 88/12.09.1962г. на ВС; решение № 302/07.10.2013г. по гр.д. № 3248/2013г. на 4 г.о.; решение № 252/30.09.2016г. по гр.д. № 1364/2016г. на 4 г.о.; решение № 125/04.05.2016г. по гр.д. № 4417/2015г. на 4 г.о.; решение № 25/16.02.2016г. по гр.д № 3233/2015г. на 3 г.о. и решение № 348/11.10.2011г. по гр.д. № 387/2010г. на 4 г.о..

    Ответникът по касационната жалба - А. Е. А. не подава писмен отговор в законоустановения срок.

    Третото лице – помагач „Дестинация България“ ЕООД депозира писмен отговор на касационната жалба, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване.

    Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:

    Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт – въззивно решение по иск с правно основание чл. 200 КТ, с цена над 5 000 лв., т.е. тя е допустима.

    За да постанови обжалвания правен резултат, въззивният съд е приел, че между страните е имало валидно трудово правоотношение, по силата на което А. А. е заемал в ответното дружество длъжността „работник озеленяване“, прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ със заповед № 23/31.05.2018г.. На 09.03.2018г., при изпълнение на трудовите си задължения, изхвърляйки отрязани клони на дърво от коша на товарна платформа на вишка, стрелката на вишката се счупила, кошът паднал на земята и ищецът, удряйки се в земната повърхност, е получил множество травматични увреждания. Претърпяната злополука е призната за трудова с влязло в сила разпореждане № 6/20.04.2018г. на ТП ПОИ – Видин.

    От приетите по делото медицински документи, както и от приетото и неоспорено заключение на комплексната съдебно-медицинска експертиза и гласните доказателства, Видински окръжен съд е установил, че при постъпване на ищеца в спешното отделение, той бил в увредено общо състояние, с оплаквания от главоболие, гадене и болки по тялото, съобщил за загуба на съзнание и липса на спомен за случилото се, като в причинно-следствена връзка с процесната трудова злополука са следните получени травматични увреждания: фрактури на

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари