Определение №381/13.05.2021 по дело №641/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    5

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 381

    София, 13.05.2021г.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІІІ г.о.в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

    ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

    ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

    като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 641 по описа за 2021 год. за да се произнесе,взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл.288 ГПК.

    Постъпила е касационна жалба от „Български пощи“ЕАД против решение № 2954 от 6.11.20г. по в.гр.дело № 20201200501106/20г.на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4219 от 1.06.20г.по гр.дело № 2733/18г.на Благоевградския районен съд.С него жалбоподателят е осъден да заплати на Т. Л. Б. и на Даниела Л. Б. по 25 000 лв на всеки от тях,представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на техния наследодател, починал на 11.05.17г.в резултат на трудова злополука на 27.04.17г.,ведно със законната лихва от датата на смъртта му-11.05.17г.до окончателното изплащане.

    В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и формулира следните правни въпроси: 1.Територията на постоянно обитаваните от пострадалото лице жилище,както и прилежащите му площи,сервизни и обслужващи помещения,общите части на сградата,на които е станала злополуката представлява ли път по смисъла на чл.55 ал.2 т.1 КСО; 2.Следва ли злополука,възникнала на територията на жилището или сградата,в която се намира жилището,в което живее пострадалото лице или на прилежащите му площи, сервизни и обслужващи помещения,общите части на сградата да се определя като злополука, възникнала на път по смисъла на чл.55 ал.2 т.1 КСО при отиване или връщане от работа; 3.Решението,постановено ли е в противоречие с актове на Европейския съюз, конкретно с разпоредбата на Регламент /ЕС/ № 349/11г.на Комисията от 11 април 2011г.и конкретно по въпроса на чл.1 т.“а“ от Регламента, в който се казва,че злополука,настъпили при отиване или връщане от работа не е трудова; 4.С оглед на легалното определение,дадено в разпоредбата на Регламент /ЕС/ № 340/2011г.на Комисията от 11 април 2011г.,злополука,настъпили при отиване или връщане от работа трудова ли е; 5.От кой момент се дължи лихва върху главницата,претендирана като обезщетение от непозволено увреждане.Поддържа и основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК- очевидна неправилност на въззивното решение.

    В отговор по чл.287 ГПК ответниците по жалбата Т. Л. Б. и Даниела Л. Б. чрез адв.Р.И. считат,че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.

    Върховният касационен съд,състав на Трето г.о., като прецени наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол, намира следното:

    С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че наследодателят на ищците Л. Б. е работил по трудово правоотношение в ответното дружество на длъжност „шофьор пощенски автомобил/вътрешнорегионален маршрут/ към О.,той и огняр/.На 27.04.17г.около 7.15 ч.,отивайки на работа, е паднал на стълбищната площадка в жилищната кооперация в Б., [улица],в резултат на което е получил тежка черепно-мозъчна травма и фрактура – вдясно,странично на главата,както и контузионен бял дроб, хемоторакс, фрактура на 2-ро ребро вдясно по аксиларна линия, и впоследствие на получените увреждания е починал на 11.05.17г.С разпореждане № 20927/2.08.17г.на НОИ въпросната злополука е призната за трудова по смисъла на чл.55 ал.2 КСО,станала при придвижване по обичайния път от основното място за живеене до работното място на починалия.Установено е,че наследниците на последния са получили застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Трудова злополука“,сключена между работодателя и ЗАД“О. –Застраховане“АД,което е съобразено от съда на основание чл.200 ал.4 КТ при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.В тази връзка са анализирани свидетелските показания,които описват отношенията между починалия баща и двамата ищци,както и търпените от тях вреди от неимуществен характер– болки и страдания след неговата смърт.Изхождайки от естеството и интензитета им у всеки един от тях,тяхната продължителност и обществено установените критерии, залегнали в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, въззивният съд е приел, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение по 25 000 лв за всеки от тях е справедлив размер да репарира претърпените неимуществени вреди.

    Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.В съответствие с трайната практика на ВКС въззивният съд е присъдил законната лихва

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари