Определение №378/12.05.2021 по дело №564/2021


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий/Основание: Друго

- 5 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 378

гр. София 12.05.2021 година.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 14.04.2021 (четиринадесети април две хиляди двадесет и първа) година в състав:

Председател: Борислав Белазелков

Членове: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 564 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 6547/11.12.2020 година, подадена от М. И. П., против решение № 542/05.11.2020 година на Апелативен съд Бургас, постановено по гр. д. № 285/2020 година.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение № 39/12.02.2020 година на Окръжен съд Бургас, постановено по гр. д. № 826/2019 година и на основание чл. 340 от ГПК, по искане на И. М. П., е отменил ограниченото запрещение, под което същата е била поставена с влязло в сила решение № 299/13.07.2017 година на Окръжен съд Бургас, постановено по гр. д. № 371/2017 година.

В подадената от М. И. П. касационната жалба се излагат доводи за това, че решението на Апелативен съд Бургас е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до необосноваността му. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искането на И. М. П. за отмяна на ограниченото й запрещение, под което е била поставена с влязлото в сила решение № 299/13.07.2017 година на Окръжен съд Бургас, постановено по гр. д. № 371/2017 година да бъде оставено без уважение. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторката твърди, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.

Ответницата по касационната жалба И. М. П. е подала отговор на същата с вх. № 6617/30.12.2020 година, с който е изразила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 542/05.11.2020 година на Апелативен съд Бургас, постановено по гр. д. № 285/2020 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.

Останалите участници в производството по чл. 340 от ГПК, а именно А. И. К. и Прокуратурата на Република България не са подали отговор на касационната жалби, като не са изразили становище по допустимостта и основателността й.

М. И. П. е била уведомена за обжалваното решение на 17.11.2020 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 6547/11.12.2020 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

За да постанови решението си съставът на Апелативен съд Бургас е изложил съображения, че по делото била изслушана съдебнопсихиатрична експертиза с вещо лице д-р Г.. Същата установявала, че И. М. П. била снета от диспансерен отчет към ЦПЗ [населено място] през 2011 година по нейно искане. Била лекувана амбулаторно въз основа на решение на съда, след което била освидетелствана от психиатър на 01.08.2011 година. Към този момент по данни от епикризата на приемно-диагностичното звено била поставена диагноза персистиращо налудно разстройство-F22.0 по МКБ-10. Вещото лице описвало параноидните налудности като усещане за преследване, увреждане, налудности на Ен бомб, изводими от тактилните халюцинации на фона на дълбока некритичност към състоянието и поведението на И. М. П. от страна на самата нея. Съгласно писмените доказателства началото на отклоненията датирало от 2011 година, като дотогава П.-родена през 1946 година била изградена като пълноценна личност-с висше образование, трудова активност, реализирана в обществото като пълноценен негов член, отговорен родител на две деца, с нормални социални контакти. Като най-негативно преживяване самата П. посочвала драматичния развод

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари