Определение №377/12.05.2021 по дело №138/2021


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий/Основание: Друго

- 8 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 377

гр. София 12.05.2021 година.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 24.03.2021 (двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа) година в състав:

Председател: Борислав Белазелков

Членове: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 138 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 76 297/06.11.2020 година, подадена от Прокуратурата на Република България и насрещна такава с вх. № 77 347/01.12.2020 година, подадена от А. А. Д., двете против решение № 12 053/06.10.2020 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 1-ви състав, постановено по гр. д. № 1591/2020 година.

С обжалваното решение съставът на Софийския апелативен съд е изменил първоинстанционното решение № 13 866/02.06.2020 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 9-ти състав, постановено по гр. д. № 15 636/2018 година, при което е осъдил Прокуратурата на Република България, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, да заплати на А. А. Д. сумата от 7000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея, вследствие на незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл. 248а, ал. 3, пр. 2, във връзка с ал. 2, пр. 1 от НК, за което е призната за невиновна с влязла в сила на 17.11.2017 година присъда по н. о. х. д. № 3214/2014 година по описа на Софийски градски съд, наказателна колегия, 12-ти състав, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 17.11.2017 година до окончателното плащане, а за разликата над уважения размер от 7000.00 лева до пълния предявен размер от 80 000.00 лева искът е отхвърлен.

В касационната жалба на Прокуратурата на Република България е посочено, че въззивното решение на Софийския апелативен съд, в осъдителната му част, е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано Твърди се, че въззивният съд не е съобразил в достатъчна степен всички установени по делото факти от значение за спорното правоотношение, както и че от събраните доказателства не може да се направи извод за пряка причинна връзка между наказателното производство и заболяването на Д.. Сочи се, че не са анализирани показанията на разпитаните по делото свидетели с оглед на възможната им заинтересованост, както и че не било отчетено това, че по отношение на Д. е била взета най-леката мярка за неотклонение. Извън вниманието на въззивния съд бил останал икономическия стандарт в страната, като било игнорирано обстоятелството, че оправдателната присъда сама по себе си дава морално обезщетение и компенсира до известна степен търпените вреди. Въззивният съд не е съобразил всички обстоятелства и не е изложил мотиви, в каква степен и с каква продължителност са засегнати правата на Д.. Били направени погрешни изводи за обема, интензитета и паричния еквивалент на търпените от Д. неимуществени вреди. Излагат се твърдения, че присъденото обезщетение за тези вреди е прекомерно завишено и не съответства на реално претърпените вреди, поради което е нарушен принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Сочи се, че въззивният съд не е изложил мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между обстоятелствата, които според него обуславят неимуществените вреди и тези вреди, като не е посочено и значението на всяко едно от тези обстоятелства за определяне размера на обезщетението. Освен това направената от съда оценка на тези обстоятелства била неправилна. Поискано е обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново такова, с което размерът на присъденото на А. А. Д. обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ да бъде намалено до сумата от 4000.00 лева. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Прокуратурата на Република България е посочила, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Ответницата по тази касационната жалба А. А. Д. е подала отговор на същата с вх. № 77 375/01.12.2020 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари