Определение №374/12.05.2021 по дело №768/2021


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: III-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий/Основание: Друго

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.................

Гр.София, .......................2021г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря ..., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.768 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. М. А., Сехир А. А. и С. М. М. срещу решение №.260049/30.10.20 по г.д.№.196/20 на ОС Шумен-с което е потвърдено решение №.83/10.04.20 по г.д.№.1265/19 на РС Нови Пазар за уважаване на предявен срещу касаторите иск с правно основание чл.135 ЗЗД - като е обявен за относително недействителен спрямо „Уникредит Булбанк“АД договор за прехвърляне на недвижими имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №.167, т.13, рег.№.8524, д.№.1949/14 по регистъра на нотариус П.А. с рег.№.346 на НК с район на действие РС Нови Пазар.

Ответната страна „Уникредит Булбанк“АД оспорва жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието за безспорно, че ищецът „Уникредит Булбанк“АД и ответникът М. А. са сключили договор за ипотечен кредит /№.563/24.09.08/, по който съпругата му ответницата С. А. А. е солидарен длъжник; съгласно същия М.А. и С.А. са получили 45000лв. заем за покупка на апартамент, като за обезпечаване на вземането са учредили договорна ипотека върху закупения имот /находящ се на [улица].56, вх.1/; през 2011г. те са били признати за собственици на друг апартамент /на [улица].9/, в който живеели от години, като тези два имота са единствените жилищни такива, които двамата притежават. С писмо от 30.08.13 ищецът поканил ответниците да изплатят доброволно остатъка от задължението, тъй като поради забавяне на плащанията на вноските кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем. На 25.09.14 с оспорената нотариална сделка М.А. и С.А. прехвърлили на сина си С. М. имотът на [улица].9 срещу задължение за издръжка и гледане, като запазили за себе си и за дъщеря си Б. М. пожизнено право на ползване. На 5.06.15 /поради отсъствие на плащания по обявения за предсрочно изискуем кредит/ ищецът подал заявление по чл.417 т.2 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение, въз основа на която и съответен изпълнителен лист /за общо 49978,03лв./ образувал изпълнително производство. По същото е извършена публична продан на ипотекирания имот /за което е налице отбелязване от 20.04.16 в справка от Службата по вписвания Нови пазар и в удостоверение от ЧСИ №.4354/28.08.19 – от което е видно още и, че поканите за доброволно изпълнение са били връчени на длъжниците на 4.09.15, със съобщение от 21.10.19 те са уведомени, че изпълнителното производство е прекратено по искане на взискателя, а с молба от 23.12.19 ищецът е поискал да се образува ново изпълнително дело срещу тях за сумата 476860,03лв., прилагайки оригиналния изпълнителен лист (№.542/8.06.15), по което са били изпратени и запорни съобщения/.

От правна страна е прието, че атакуваното решение е допустимо и правилно. Възражението за недопустимост е намерено за неоснователно, доколкото жалбоподателите защитават интересите на трето лице, което не е страна по делото-а това е недопустимо. Въззивната инстанция е отразила, че, като е обявил сделката за относително недействителна, първоинстанционният съд не е излязъл от компетенциите си - тъй като тя е такава по отношение на кредитора в нейната цялост. Обратното би означавало, че и след удовлетворението му от стойността на имота, вследствие на неговата публична продан ще се продаде само голата собственост и прехвърлителите ще си запазят правото на ползване - което е недопустимо като резултат при предявен иск по чл.135 ЗЗД. Доколкото жалбоподателите твърдят, че по делото не е доказано съществуване на изискуемо вземане, тези възражения също са приети за неоснователни. Посочено е, че са представени заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, които са били надлежно връчени на длъжниците по изпълнителното дело и след получаване

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари