Определение №370/12.05.2021 по дело №64/2021


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий/Основание: Друго

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 370

гр. София,12.05.2021 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова гр. дело № 64 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ейч Би Минералс“ ООД /с предишно наименование „Хидроминерал“ ООД/ със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Л. Н. чрез процесуалния представител адв.Р. А.-Кутрянова от САК срещу въззивното решение № 5197/28.8.2020 г по в.гр.дело № 10152/2019 г на СГС, ГО, Трети „В“ въззивен състав, с което е потвърдено решение № 501624/4.10.2018 г по гр.дело № 72942/16 г на СРС, Второ ГО, 70 състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от касатора срещу Д. В. С. частичен иск по чл.203 ал.2 пр.1 КТ за сумата 6 000 лв от общо 28 324, 78 лв, представляващи умишлено причинена вреда на товарен автомобил марка „М..“ с рег. [рег.номер на МПС] .

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение в частта относно иска по чл.203 ал.2 пр.1 КТ е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон.

Ответникът по касационната жалба Д. В. С. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез процесуалния му представител адв.Т. В..Счита, че не са налице основания за допускане на решението до касационен контрол.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.203 ал.2 предл.1 КТ.С въззивното решение е прието, че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, по силата на което Д. С. е изпълнявал длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил“.Установено е, че на 13.9.2015 г С. е превозвал скална маса с товарен автомобил марка „Мерцедес“, като при един от курсовете, на неасфалтиран път, с наклон на спускане, след ляв завой, се спукала дясната гума на управлявания от нето товарен автомобил, който се наклонил на дясно.Преди да смени спуканата гума С. решил да вдигне коша с товар, автомобилът критично се наклонил на дясно, след което започнал да се преобръща и паднал на дясната си страна.Причинените на товарния автомобил вреди възлизат на сумата 28 324, 78 лв, която работодателят заплатил при извършения ремонт.Съдът е приел, че възражението за наличие на умисъл у водача на товарния автомобил е недоказано.Прието е, че фактическият състав на чл. 203, ал. 2 КТ включва противоправно деяние, вреда, причинена от работника или служителя по повод изпълнение на трудовите му задължения, причинно-следствена връзка между деянието и вредата, както и наличие на вина във формата на умисъл.Въззивният съд е приел, че в случая не може да се ангажира отговорността на ответника, поради липсата на умисъл- ответникът не е целял настъпването на вредите.

В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК-очевидна непарвилност и касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с поставения процесуалноправен въпрос относно задължението на въззиния съд да обсъди всички доводи на страните, защитните им тези и да изложи мотиви в този смисъл.

Относно касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

Въззивният съд се е произнесъл по спора, с който сезиран, очертан с въззивната жалба и отговора към тях, като в този смисъл се е съобразил със задължителните указания, дадени в ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което въззивното производство се развива в рамките на обжалваната част от първоинстанционното решение и заявените в срок от въззивника оплаквания. Тъй като въззивният съд е такъв по съществото на спора, посочването на оплаквания, обуславящи порочността на първоинстанционното решение не е задължителен елемент от въззивната жалба (арг. чл. 262, ал. 1 ГПК), но очертава предмета на въззивното обжалване. В същото време, въззивният съд, като такъв по съществото на спора, не коментира правилността на фактическите и правни заключения на първостепенния съд, подобно на контролноотменителната инстанция, а сам в очертания пред него предмет на спора, гради свои изводи, като само съпоставя крайното заключение с това на първата инстанция. В случая въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди всички събрани

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари