Класификация
- Вид съдебен акт: Определения за допускане
- Колегия/Отделение: II-ро отделение, Търговска колегия
- Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК
Анотация
Приложение на визирания в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, при определяне на размера на дължимо обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди, в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, и критериите, които съдът следва да съобрази.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ХОРОЗОВА, ИВАНКА АНГЕЛОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № ******/2021 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
История на спора
Образувано е по касационна жалба на С. М. К. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 10349 от 28.04.2-21 г. по гр.д. № 5603/2019 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, десети състав, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решението на Софийски градски съд, I ГО, 13 състав, постановено на 09.07.2019 г. по гр.д. № 443/2018 г., като краен правен резултат на ищцата е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 75 000 лева, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва от 15.12.2017 г. Въззивното решение не е обжалвано в частта, с която исковата претенция е отхвърлена за разликата над 150 000 лв. до 195 000 лева.
Мотиви
В касационната жалба се поддържат оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното решение. Твърди се, че въззивният съд е определил занижен размер на застрахователното обезщетение, което не е достатъчно да репарира в пълна степен всички понесени от пострадалата ищца физически болки, психически страдания и битови неудобства. Според касационната жалбоподателка, рашаващият състав не е преценил и отчел всички получени от нея значителни телесни увреди, не е съобразил тяхната тежест и настъпилите неблагоприятни, трайни последици от увредите. Освен това, сочи се, че въпреки формалното позоваване на икономическата конюнктура, на практика съдът не е съобразил социално-икономическите условия в страната към момента на произшествието, вкл. и лимитите на застрахователно покритие.
Формулираното в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искане за допускане на касационно обжалване е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. „Следва ли съдът, при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС № 4/1968 г. ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.
Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.
или
