Определение №368/12.05.2021 по дело №3104/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 368

гр. София, 12.05.2021 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова гр. дело № 3104 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Планекс“ ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя Х. Д., подадена чрез процесуалния представител адв.Г. З. от АК-Варна срещу въззивното решение № 75 от 29.6.2020 г, по в.гр.дело № 82/20 г на Варненски апелативен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 1458/6.12.2019 г по гр.дело № 2565/18 г на Окръжен съд-Варна.С първоинстанционното решение касаторът „Планекс“ ЕООД е осъден да заплати на Г. Н. О. от [населено място], обл.Разград сумата 70 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинено от злополука, настъпила на 16.8.2016 г, ведно със законната лихва, считано от 16.11.2018 г до окончателното плащане, както и сумата 15 984, 61 лв, представляваща обезщетение за забава върху посочената главница, считано от датата на увреждането-16.8.2016 г до предявяване на иска.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Ответникът по касационната жалба Г. Н. О. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез процесуалните му представители адв. М. Е.-В. и адв.Г. И..Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.

Третото лице-помагач на страната на ответника „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД не взема становище по касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

От данните по делото се установява следното :

Предявени са искове с правно основание чл.49 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД. Ищецът е полагал труд по трудово правоотношение с „Марсктрой“ООД на длъжност „зидаро-кофражист“С договор за строителство „Пито кар“ ЕООД е възложило на Марстрой“ да изгради автосервиз и склад за авточасти. Л. М. е изпълнявал длъжността „шофьор на тежкотоварни автомобили“ по трудово правоотношение, сключено с ответното дружество.С решение по анхд М. е признат за виновен в това, че на 16.8.2016 г на строителна площадка в [населено място], кв.Изгрев, като шофьор на бетоновоз, поради немарлимо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност е причинил на Г. О. четири средни телесни повреди, описани в решението- престъпление по чл.134 ал.1 предл.2 т.2 от НК, като обвиняемият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание.С разпореждане от 4.10.2016 г на ТД на НОИ-Варна декларираната злополука е приета за трудова по смисъла на чл.55 ал.1 КСО.Искът по чл.49 ал.1 ЗЗД, предявен срещу дружеството, възложител на работата на прекия причинител.Съобразно чл.300 ГПК присъдата на наказателния съд се ползва със сила на присъдено нещо относно противоправността на деянието и вината на извършителя.Искът е уважен за сумата 70 000 лв, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-физически и психически болки и страдания в резултат на причинените му 4 броя средни телесни повреди.Възражението на ответника за намаляване поради съпричиняване на обезщетението по чл.49 ал.1 ЗЗД,предвид проявена от ищеца груба небрежност, поради липсата на поставени лични предпазни средства е прието за неоснователно и недоказано.В разглеждания случай травмите са по характер такива, които не биха били избегнати при носенето на други обувки или предпазни средства, т.е. би настъпил същия вредоносен резултат.

В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

Формулираните въпроси № 1 и 2 са идентични по смисъл и съдържание и се свеждат до следното : Длъжен ли е въззивния съд като инстанция по същество да изложи собствени мотиви по спорните въпроси и самостоятелна преценка на доказателствата, като обсъди всички доводи и възражения, в това число доказателствата, които се съдържат в административно-наказателното дело.

В разглеждания случай въззивният съд се е произнесъл по спора, с който сезиран, очертан с въззивната жалба и отговора към тях, като в този смисъл

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари