Класификация
- Вид съдебен акт: Определения за допускане
- Колегия/Отделение: III-то отделение, Гражданска колегия
- Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК
Анотация
За правоприемството при сключен договор за цесия, като се отчита и спецификата на изпълнителното производство, което започва въз основа на изпълнително основание, обективиращо изпълняемото право и в което разпоредбата на чл. 226 ГПК е неприложима, като свързана по специфична цел само с исковото производство.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 16.03.22 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖИВА ДЕКОВА, ТАНЯ ОРЕШАРОВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3597/2021 г., намира следното:
Производството е по чл.288 ГПК, вр. с чл.280 ГПК.
История на спора
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „ЕОС Матрикс” ЕООД, [населено място] срещу въззивното решение на Старозагорски окръжен съд по гр.д. №1327//2021 г., с което са уважени предявените от П. П. срещу дружеството иск по чл.439 ГПК- признато е, че ищецът не дължи на ответника сумата от 20 661,07 лв., представляваща сбор от платено и оставащо задължение по посоченото изпълнително дело, и по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за връщане на сумата 6417,77 лв., получена от ответника без основание при проведеното принудително изпълнение по изп. дело.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежаща на обжалване въззивно решение и е допустима.
Мотиви
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК и чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – р. по гр.д. №1566/2015 г. на четвърто г.о. и р. по т.д. №2530/2017 г., по въпросите за правоприемството при сключен договор за цесия, като се отчита и спецификата на изпълнителното производство, което започва въз основа на изпълнително основание, обективиращо изпълняемото право и в което разпоредбата на чл.226 ГПК е неприложима, като свързана по специфична цел само с исковото производство. Въззивното решение, според касатора е и очевидно неправилно, защото нормата на чл.429 ГПК е приложена в противоположния й смисъл, който явно не съответства на съдържанието й и е очевидно необосновано . Неточно е приложена и нормата на чл.55, ал.1 ЗЗД, без да е изпълнен цялостният й фактически състав и без да е налице основание за прилагане на института на неоснователното обогатяване.
ВКС на РБ намира следното по допускане на обжалването: За да уважи исковете въззивният съд е приел, че в изпълнителния процес взискател може да бъде само лицето, което изпълнителният лист сочи като кредитор по вземането, а длъжник може да е само ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.
Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.
или
