*****ение №****/**.**.20** по дело №******/20**

Спорът е допуснат до касация със следното Определение


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК

Анотация

Въпрос

Очевидна неправилност на решението в хипотезата на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, пряко установимо от мотивите на решението.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ:
Велислав Павков, Десислава Попколева

при участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 730 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Обжалването е допуснато по касационна жалба на Л. С. М. чрез пълномощника му адв. С. С. против решение от 10.11.2020 г. по в.гр.д. № 378/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 134/30.04.2020 г. на Окръжен съд Пазарджик по гр.д. № 629/2019 г., е отхвърлен изцяло предявения от касатора срещу Прокуратура на Република България, Районен съд Пловдив и Окръжен съд Пловдив иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ вр. чл. 5 КЗПЧОС, §2-4 за солидарно осъждане на ответниците да му заплатят обезщетение в размер на 30 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правата му по чл. 5 КЗПЧОС, §2-4, ведно със законната лихва, считано от 25.09.2018 г. до окончателното изплащане.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа, че същото е недопустимо с доводи, че въззивният съд не се е произнесъл по фактите, изложени от ищеца в исковата молба, от които произтича претендираното материално субективно право, т.е. по заявеното от ищеца основание на иска. В тази връзка се сочи, че ищецът никога не е твърдял, че е нарушена първата хипотеза на чл. 5, пар. 3 КЗПЧОС, т.е., че не е изправен пред съд, който да разгледа законността на задържането му, а е твърдял, че е нарушен разумния срок на задържането му; в исковата молба няма твърдения, че е бил лишен от достъп до съд или че е налице забава при разглеждане на молбите му за изменение на мярката между първа и втора инстанция, а са изложени твърдения, че съдебният контрол не отговаря на изискването за „ефикасност“, на липса на състезателно производство и неразглеждане на молбите за освобождаване в кратък срок по смисъла на чл. 5, пар. 4 КЗПЧОС. Вместо да изложи мотиви по така наведените твърдения за допуснати нарушения на Конвенцията, въззивният съд е обсъждал въпроса дали е налице забавяне в ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Определение №60624/17.08.2021 по дело №730/2021 3
    *****ение №****/**.**.20** по дело №******/20**
    Очевидна неправилност на решението в хипотезата на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, пряко установимо от мотивите на решението. (По иск срещу Прокуратура на Република България, Районен съд Пловдив и Окръжен съд Пловдив с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ вр. чл. 5 КЗПЧОС, пар. 2 - 4…

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари