Определение №36/18.01.2021 по дело №2495/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
  • Колегия/Отделение: II-ро отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Анотация

Въпрос

Може ли устав на АД да се атакува по исков ред от страна на акционер, на основанията за нищожност, уредени в чл. 26 ЗЗД?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 11 януари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОЯН БАЛЕВСКИ, ПЕТЯ ХОРОЗОВА

като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 2495 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

История на спора

Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на „Черноморско злато“АД-гр. Поморие, ЕИК[ЕИК] срещу определение №100639/ 30.11.2020 г. по ч.т.д. №199/20 на АС-Бургас, с което е потвърдено определение №260177/30.09.2020 г. по т.д. №375/2020 г. по описа на ОС-Бургас за връщане на ИМ и прекратяване, поради недопустимост, на производството по иска на дружеството-касатор против Свободна безмитна зона-Бургас АД за обявяване за нищожни, с оглед противоречие на закона-чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД, на уговорки в устава на ответното АД.

Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност.

Частният касатор счита,че е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1 ГПК,т.1 и т.3.

Мотиви

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

За да постанови обжалваното определение, съставът на АС-Бургас, се е позовал на принципната недопустимост да се атакуват като нищожни, от страна акционер, решенията на Общото събрание на акционерите в АД, на основанията по чл.26 ал.1 ЗЗД , като това е допустимо само по критериите на ТЗ-т.1 от ТР №1/2002 г. по тълк.дело №1/2002 на ОСГК на ВКС. Доколкото приемането на устава, в атакуваната редакция, е станало на ОС на акционерите, проведено на 06.06.2013 г. и е материализирано в съответното решение на същото, то горните указания по тълкуване и прилагане на закона са приложими и в този случай. Нередовността на ИМ/невнасянето на държавна така по иска/ не е процесуална пречка за произнасяне по допустимостта на иска.

В изложение на основанията за допускане до касация се поставят въпроси, които обобщено се свеждат до това: допустимо ли е съдът да се произнесе по допустимостта на иск по търговки спор при нередовна ИМ , когато произнасянето касае преценката за наличие на абсолютна процесуална предпоставка или за процесуална пречка и за това може ли устав на АД да се атакува по исков ред от страна на акционер, на основанията за нищожност, уредени в чл.26 ЗЗД. Касаторът се позовава на наличието на основание за допускане до касация в хипотезата на чл.280 ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос, по втория –на това, че въпросът да се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Съгласно практиката на ВКС: Опр.№ 836/17.12.13 г. по ч.гр.д № 4812/13 г. и Опр.№471/16.06.2014 по ч.т.д. № 1049/14 на ВКС,Първо т.о. определението за прекратяване на исково производство е недопустимо само, когато е постановено по ИМ,чиято нередовност се изразява в необходимост от изясняване предмета на иска, в несъответствие на обстоятелствена част и петитум или невъзможност да се извърши правна квалификация на предявения иск, които предполагат преди прекратяването, да се дадат указания от съда на страната за отстраняването им. От друга страна в Опр.№932/15.12.2010 г. по ч.т.д. № 741/2010 г. на ВКС, Първо т.о. е застъпено становище, че когато е налице липса на абсолютна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, съответно-е налице процесуална пречка, съдът може да се произнесе и прекрати производството и преди администрирането на ИМ, т.е. и до внасяне на държавна такса. Ето защо в случая липсва противоречие в произнасянето на въззивния съд в настоящия случай: същият е прекратил производството преди внасяне на

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари