Решение №35/13.07.2021 по дело №1783/2020

Спорът е допуснат до касация с Определение №418/13.11.2020 по дело №1783/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: I-во отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Следва ли въззивната инстанция, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК, да изложи и собствени мотиви, като обсъди доказателствата и защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ДЕЧЕВА, ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1783/2020 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 ГПК и сл.

История на спора

С определение № 418 от 13.11.2020 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1495 от 12.12.2019 г. по в.гр.д. № 816/2019 г. на Варненския окръжен съд. С него е потвърдено решение № 858 от 01.03.2019 г. по гр.д. № 10077/2018 г. на Районен съд-Варна в обжалваната му част, с което е отхвърлен предявеният от К. Н. Ж. против Д. Р. П. насрещен иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК за установяване, че същият е едноличен собственик на придобитите през време на брака недвижими имоти, представляващи неурегулиран поземлен имот пл.№ ... по плана на м. ”Л. и С.”, в землището на [населено място], с площ по скица 561.40 кв.м, а по документ за собственост-600 кв.м, ведно с изградената в същия вилна постройка със застроена площ 35 кв.м, подобрения и трайни насаждение, придобит чрез договор за покупко-продажба от 27.06.2002 г., основан на твърдения за влагане на лични средства на ищеца, дарени от неговите родители.

Касационен въпрос

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса следва ли въззивната инстанция, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК, да изложи и собствени мотиви, като обсъди доказателствата и защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство.

В подадената касационна жалба жалбоподателя К. Н. Ж. поддържа, че въззивното решение е необосновано и при постановяването му въззивният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като не е формирал мотиви по всяко едно от заявените с въззивната жалба оплаквания.

Ответницата по касация Д. Р. П. е изразила становище, че касационната жалба е неоснователна.

Мотиви

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съгласно задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция, когато потвърждава постановеното от нея решение, не го освобождава от задължението да изготви и собствени мотиви. Той може да препрати към фактическите изводи на първата инстанция, но когато с нея е релевирано оплакване за необоснованост на тези изводи, следва да обсъди това оплакване и да даде отговор защо намира същото за неоснователно. Общият израз, че изводите на първоинстанционния съд се споделят изцяло, без да се обсъдят наведените с въззивната жалба оплаквания във връзка с доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, представлява нарушение на разпоредбата на чл. 236, ал.2 ГПК, която изисква всеки съд да мотивира своя акт, като посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, които следват от тях. В този смисъл освен представените с касационната жалба решение № 68 от 24.04.2013 г. по т.д. № 78/2012 г. на ВКС, ІІ т.о., решение 120 от 04.04.2013 г. по гр.д. № 964/2012 г. на І. г.о., също решение № 17 от 04.06.2021 г. по гр.д. № 2145/2020 г. на І г.о., решение № 143 от 29.03.2021 г. по гр.д. № 3662/2019 г. на ІV г.о., решение 13 от 12.02.2021 г. по т.д. № 2869/2019 г. на ІІ т.о. и др.

По основателността

По

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари