Класификация
- Вид съдебен акт: Определения - други
- Колегия/Отделение: II-ро отделение, Търговска колегия
- Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне
Анотация
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
гр. София, 29.07.2022 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№1410 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Динипо“ ЕООД срещу определение №99 от 05.05.2022 г. по т. д. № 1309/2021 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на „Динипо“ ЕООД срещу решение №10157 от 16.02.2021 г. по т.д.№1407/2020 г. на САС, в частта потвърждаваща решение №183 от 28.01.2019 г. по т.д.№914/2017 г. на СГС, в частта му, с която „Динипо“ ЕООД е осъдено да заплати на „Алианц лизинг България“ АД сумата от 15 868.25 лв., общ размер на направените разноски за периода 2013 г. - 2016 г. във връзка с ползването на лек автомобил.
В жалбата /неправилно посочена като частна касационна жалба/ се излагат съображения, че определението е неправилно, тъй като с него се слага край на спора, без да е даден отговор на въпросите, имащи отношение към допустимостта на въззивното съдебно решение, както и за това дали повдигнатият спор е търговски или не.
Ответникът по частната жалба „Алианц лизинг България“ АД заявява становище за неоснователността й.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, първият тричленен състав на ВКС е приел, че цената на иска, решението, по който е предмет на обжалване, е под визирания в закона минимум, съобразно императивната разпоредба на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лева – за търговски дела. Счел е, че търговският характер на делото в случая се извежда от обстоятелството, че претендираните суми са резултат и пряка последица от уговорките по сключения между търговци, договор за лизинг, който макар и необвързващ към процесния период страните, поради прекратяването му, предполага конкретни действия, свързани с вещта - негов предмет и ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.
Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.
или
