Определение №34/19.01.2021 по дело №142/2020

Спорът е разрешен с Решение №60053/13.07.2021 по дело №142/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: Търговска колегия, I-во отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Анотация

Въпрос

Дължи ли концесионер допълнително / наред с концесионното възнаграждение / плащане, изчислимо в размер от 5 % от концесионното възнаграждение, по силата на чл. 74, ал. 4, т. 5 ЗЗТ, в полза на ПУДООС?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
РОСИЦА БОЖИЛОВА, ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 142 по описа за две хиляди и двадесета година, съобрази следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на „Юлен„ АД против решение № 2175/19.09.2019 г. по т.д.№ 443/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4762/23.10.2018 г. по т.д.№ 58 /2017 г. на Благоевградски окръжен съд . С потвърденото решение касаторът е осъден да заплати на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда / ПУДООС / суми, съставляващи 5 % върху размера на дължимото концесионно възнаграждение, по сключен на 21.12.2001 г. договор за предоставяне на концесия върху защитена територия - изключителна държавна собственост, представляваща част от Национален парк „Пирин„ , [община], област Благоевград, за изграждане и експлоатация на „Ски – зона с център Банско „ ,, съответно за 2011 г., 2012 г. и 2013 г., ведно с обезщетение за забава в изплащането на сумите, на основание чл. 86 ал.1 ЗЗД и законната лихва върху всяка главница от датата на исковата молба, като за основание на дължимите главници е посочен чл. 74, ал. 1, т. 5 ЗЗТ. Касаторът оспорва допустимостта, евентуално правилността на въззивното решение, като намира, че спорът не е подведомствен на граждански съд, тъй като нормата на чл. 74, ал. 1, т. 5 ЗЗТ, ако изобщо урежда самостоятелно основание за задължение на концесионера, урежда такова с публичноправен характер, кореспондиращо на такса или данък, доколкото срещу заплащането му, като допълнително, наред с концесионното възнаграждение плащане, не е налице насрещна, в полза на концесионера престация нито от концедента, нито от ПУДООС. Недопустимост се твърди и поради произнасяне по иск, различен от предявения, който довод се основава на съображението, че претенцията на ищеца, основана на договореното в чл.3.6 от концесионния договор, е заведена с квалификацията „ дължимо концесионно възнаграждение„, а съдилищата, изрично отричайки същата, са присъдили плащане на основание чл.3.6, различно от концесионно възнаграждение, за чието основание съдът е посочил закона – чл. 74, ал. 1, т. 5 ЗЗТ. Доколкото ищецът е претендирал възнаграждение въз основа на концесионния договор, а съдът му е присъдил такова въз основа на закона, касаторът намира, че се касае за недопустима подмяна на основанието и предмета на предявения иск. Недопустимост се твърди и поради недопустимо изменение на първоначално предявения иск по съображения, че същият е бил предявен с петитум осъждане на ответника в полза на първоначалния съищец Държавата, чрез Министъра на околната среда и водите, а с допълнителната молба от 18.06.2015 г. на ПУДОС единствено е поискано осъждане на ответника в негова полза , без да са оттеглени или да е заявен отказ от предявените претенции от съищеца Държавата. Същевременно с определение от 09.06.2017 г. на Благоевградски окръжен съд производството е било прекратено по искове на Министерство на околната среда и водите, а не по предявените от Държавата, чрез Министъра на околната среда и водите искове, респ. последната е продължила да е страна в производството, а с постановеното прекратяване съдът е подменил действителната страна в същото. Според касатора, претенциите на ПУДОС, заявени с уточнението на исковата молба, съставляват самостоятелни, нови претенции, чието последващо предявяване е недопустимо, а не допустимо изменение на първоначалните искове.

Неправилно, според касатора, съдът тълкува разпоредбата на чл. 74, ал. 1, т. 5 ЗЗТ, като визираща самостоятелно основание за плащане на концесионера, извън дължимото концесионно възнаграждение и само съизмеримо с последното - 5 % върху размера му. Поддържа тезата, че

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари