Определение №334/22.04.2021 по дело №3962/2020

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 334

    София,22.04.2021 год.

    Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева

    ЧЛЕНОВЕ:Василка Илиева

    Десислава Попколева

    като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 3962 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на К. Г. Б., чрез пълномощника й адв. В. Т. против решение № 471/24.02.2020 г. по в.гр.д. № 3784/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено 3375/29.05.2018 г. по гр.д. № 1772/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявения от касатора против Х. А. П. частичен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 вр. чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД за заплащане на сумата от 35 000 лв. от пълния размер от 157 000 лв., като получена без основание.

    Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

    Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа на първо място, че то е недопустима поради нарушение на диспозитивното начало, а при евентуалност – поради произнасяне по нередовна искова молба. На второ място се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа се и очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. Доводите за неправилност са свързани с нарушение на разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест по иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Иска се обезсилване на решението като недопустимо и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, а при условията на евентуалност – отмяната му като неправилно и постановяване на друго, с което частичният иск да бъде уважен.

    В изложението се поставят правни въпроси, за които се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в Постановление № 1/28.05.1979 г. по гр.д. № 1/79 г. на Пленума на ВС и т.4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК и т.5 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело №1/2013 г. на ОСГТК, както и с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 277/22.03.2019 г. по гр.д. № 896/2018 г. на III г.о., решение № 148/10.09.2019 по гр.д. № 2183/2018 г. на IV г.о., решение № 182/15.07.2019 г. по гр.д. № 3322/2017 г. на IV г.о., решение № 20/24.06.2020 г. по гр.д. № 3379/2019 г. на III г.о., решение № 63/24.06.2020 г. по гр.д. № 2763/2019 г. на I г.о., решение № 54/08.08.2014 г. по т.д. № 3035/2013 г. на II т.о. и решение № 553/27.06.2013 г. по гр.д. № 196/2012 г. на IV г.о. Въпросите, поставени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са следните: 1/ За да е налице хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, задължително ли е ищецът да установява наличието на конкретен договор, който е нищожен или фактическият състав за връщане на даденото е изпълнен и без наличието на някакво правоотношение между страните; 2/ Кои факти подлежат на доказване при предявяване на иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и как се разпределя доказателствената тежест между страните при предявен иск с това правно основание; 3/ Следва ли въззивният съд да поиска от страната отстраняване на нередовност на исковата молба при непосочване на обстоятелствата, на които се основава претенцията, или при неясно или непълно посочване, както и при неконкретизиран петитум и 4/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и възражения, а други не приема и да обоснове крайните си изводи като посочи доказателствата за тях.

    Ответникът Х. А. П., представляван от адв. С. А., в отговор на касационната жалба поддържа се, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на посочените основания, но ако такова бъде допуснато излага съображения за нейната неоснователност.Акцентира на приетото по делото влязло в сила решение по гр.д.

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари