Определение №333/22.04.2021 по дело №3333/2020

    5

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 333

    гр. София, 22.04.2021 г..

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 23 февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА

    ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

    като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр. дело № 3333 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по чл. 288 от ГПК.

    Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника ОУ”В. Левски” [населено място], чрез адв. Н. А. срещу решение № 137/11.06.2020 г. по в.гр.дело № 1689/2019 г. на Старозагорския окръжен съд, в частта с която е отменено решение № 80/06.11.2019 г. по гр.дело № 333/2019 г. на Районен съд гр. Чирпан в отхвърлената част на предявения иск от Т. Т. Т. против ОУ”В. Левски”, [населено място], общ.Чирпан с правно основание чл.344,ал.1,т.3,вр.чл.225,ал.1 КТ до размер на сумата 4880.14 лв. и вместо отменената част предявения иск е уважен. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, съответно е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение в обжалваната части вместо него се постанови друго, с което предявеният иск с правно основание чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ се отхвърли, като неоснователен.

    В изложението са формулирани въпросите:1. Настъпила ли е преклузия за представяне на писмени доказателства и за предприемане на съответните процесуални действия по бързо производство, когато ищецът не е представил такива с исковата молба и в срок след дадените му указания по чл.312,ал.2 ГПК, 2. При доклад на съда, в който е определена правната квалификация на иска, тежестта на доказване, кои са фактите, за които следва да се наведат доказателства страните може ли да се приеме, че са налице пороци в него в степен обосноваваща ненастъпила преклузия за събиране на доказателства, тъй като същият е непълен, 3. Следва ли да се приема, че при непълен доклад на съда не е настъпила преклузия за събиране/представяне на доказателства, когато още с исковата молба не са представени всички писмени доказателства, с които страната е могла да се снабди и не е посочила доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, решени в противоречие с практиката на ВКС, 4. Как следва да постъпи въззивния съд, когато констатира нередовности на исковата молба и тези нередовности не бъдат отстранени от ищеца в дадения му срок, решени в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на ВКС. В изложението се поддържат доводи за недопустимост на въззивното решение, като постановено по нередовна искова молба.

    Ответникът по касационната жалба Т. Т. Т. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в жалбата и за неоснователност на касационната жалба по същество.

    Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.

    С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.344,ал.1, т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ.

    С Решение №80/06.11.2019 г., постановено по гр.дело № 333/2019 г. по описа на РС Чирпан, е отменена като незаконосъобразна заповедта на директор на ОУ „В. Левски“, [населено място], общ. Чирпан, обл. Стара Загора, с която на основание чл. 325, т. 5 от КТ е прекратен трудовият договор на ищеца Т. Т., и е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа в резултат на незаконно уволнение.

    Първоинстанционното решение е обжалвано само от ищеца в отхвърлената част на иска с правно основание чл.344,ал.1,т.3 ГПК.

    Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна въз основа на събраните доказателства, че след прекратяване на трудовото правоотношение ищецът няма регистрирани трудови договори и е регистриран като търсещо работа лице по постоянен адрес в [населено място] от 03.04.2019

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари