Определение №333/23.04.2021 по дело №3297/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 333

    София,23.04.2021 г.

    Върховният касационен съд, гражданска колегия, трето отделение, в закрито заседание на втори февруари, две хиляди двадесет и първа година в състав:

    Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

    Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

    изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ

    гр. дело № 3297/2020 г.

    Производство по чл. 288 от ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на държавата, представлявана от министъра на финансите, подадена чрез юрисконсулт М. Ц., срещу въззивно решение № 1234 от 15.06.2020 г. по търг. дело №5618/2019 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение от 24.07.2019 г. по гр.д. № 3092/2018 г. на Софийския градски съд в частта, с която касаторът е осъден да заплати на ищеца „Дебър Солар“ ЕАД на осн. чл. 7 КРБ във вр. с чл. 49 ЗЗД сумата от 201 917,72 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди от противоправно поведение на лица от състава на държавен орган, изразяващо се в приемане на противоконституционна разпоредба в закон и неизпълнение на задължението да се уредят отношенията, възникнали от прилагане на разпоредбата след обяваването ѝ за противоконституционна, която вреда се изразява в удържани такси по чл. 35а ЗЕВИ за периода 1.01.2014 г. – 10.08.2014 г., заедно със законната лихва от 7.03.2018 г. до окончателното плащане, като вместо това е постановено отхвърлянето на този иск, прекратяване на исковото производство по евентуалния иск за същата сума, предявен от ищеца на основание чл. 7 КРБ, във вр. с чл. 49 ЗЗД срещу Народното събрание на Република България, като е уважен иска срещу държавата за същата сума, но предявен на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Потвърдено е първоинстанционното решение относно разноските и са присъдени такива за въззивната инстанция.

    Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и отговаря на изискванията за редовност. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, прецени следните данни по делото:

    Въззивният съд е приел за безспорно установени следните обстоятелства: „Дебър Солар“ ЕАД е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници /слънчева енергия/, чрез собствена фотоволтаична електроцентрала, находяща се в землището на [населено място]. За изкупуването на произведената електрическа енергия е бил сключен договор № 310/12.03.2012 г. за срок от 20 години с крайния снабдител „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. С § 6 от Закона за държавния бюджет за 2014 г. (ДВ, бр. 109/20.12.2013 г.), в сила от 1.01.2014 г. /ЗДБ/, е изменен Законът за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, като е създаден раздел V в глава 4, включващ чл. 35а – чл. 35в, с който е въведена такса, дължима от производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер на 20 % от преференциалната цена по чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ без ДДС, която се удържа и внася от обществения доставчик или съответните крайни снабдители, които имат задължение за подаване на тримесечна справка в КЕВР и за превеждане на удържаните такси в срок до 15-то число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася. С решение № 13/31.07.2014 г. по конст. дело № 1/2014 г. на Конституционния съд (ДВ, бр. 65/6.08.2014 г.) /РКС/, в сила от 10.08.2014 г., са обявени за противоконституционни точки 2 и 3 от § 6 от заключителните разпоредби на ЗБД, с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3, и 4, чл. 35в, ал. 1, 2 и 3, и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от ЗЕВИ. За периода от 1.01.2014 г. – 9.08.2014 г. на ищеца са удържани от крайния снабдител „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД такси по чл. 35а ЗЕВИ в общ размер на 201 917,72 лв., които от името на ищеца са превеждани на тримесечия по сметка на КЕВР на 15.04.2014 г., 15.07.2014 г. и 15.10.2014 г., откъдето сумите са прехвърлени към централния държавен бюджет. Спорният въпрос по делото касае наличието на основание за ангажиране отговорността на държавата, като произнасянето по този въпрос е в преюдициална зависимост от въпроса за правните последици на РКС, с което процесните норми, въз основа на които е

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари