Определение №****/**.**.2017 по дело №****/2016

1. Длъжна ли е въззивната инстанция да отговори на всички доводи във въззивната жалба, в рамките на предмета на проверката по чл. 269 ГПК, в качеството си на съд по съществото на спора - чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и/ или правни изводи във връзка с направените оплаквания?

2. Длъжен ли е съдът да се мотивира въз основа на кои доказателства приема едни факти за доказани, а други – за недоказани?

3. При наличие на произнасяне, с което е обявена недействителността на изменение на трудовия договор, в частта относно длъжността, може ли да бъде възстановена облигационната връзка между страните? Ще бъде ли работникът/служителят носител на потестативното право на възстановяване на работа?

4. Налице ли е недействителност на трудово споразумение, с което служителят се съгласява да премине на нова длъжност, ако не е взето становището на ТЕЛК или съответният медицински орган по трудоустрояване?

5. Длъжен ли е съдът да посочи конкретна правна норма, в противоречие на която са сключени трудовият договор /изменението на трудовото правоотношение или която е заобиколена, когато обявява трудовия договор/изменението за недействителни/?

6. При предявени искове по чл. 74 КТ и чл.344 ал.1 КТ, т.1, т.2 и т.3, когато ищецът иска обявяване на недействителон на споразумение, по силата на което той е заел нова длъжност в предпритието, както и обявяването на уволнението за незаконно и възстановяване на старата му длъжност, ако съдът приеме, че не е налице недействителност на допълнителното споразумение, на коя длъжност следва да възстанови служителя? Може ли да го възстанови на новата му длъжност, ако той не е предявил такъв иск?