Определение №332/16.10.2020 по дело №1773/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Дали при влязъл в сила отказ на съда да освободи страната от плащане на такси и разноски по делото, тя може да подаде нова молба - било до същия съд или до по-горна инстанция, ако е налице промяна в размера на доходите ѝ, както и на тези на членовете на семейството ѝ?

Отговор

По-горната инстанция, в случаите, когато искането за освобождаване от такси и разноски е направено още пред администриращия жалбата съд, но той не се е произнесъл (оставяйки искането без разглеждане - бел. на ВКС), следва да върне делото за произнасяне по молбата „и с оглед резултата по нея да се предприемат и съответните процесуални действия по администриране на жалбата". В процесния случай, като е потвърдила определение на първостепенния съд, с което молба на настоящата частна касаторка по чл. 83, ал. 2 ГПК е била оставена без разглеждане, т.е. при липса на произнасяне по нейното същество, въззивната инстанция е допуснала съществено нарушение на съдопроизводствените правила: касационно отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК.


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Емил Марков

ЧЛЕНОВЕ
Ирина Петрова, Десислава Добрева

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при секретаря ……. и с участието на прокурора……….. , като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1773 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК – във вр. чл. 83, ал. 2 ГПК.

История на спора

Образувано е по частната касационна жалба (с вх. № 3343 от-25.II.2020 г.) на М. Й. Т. от [населено място], подадена чрез нейния процесуален Представител по пълномощие от АК-В. против определение № 113 на Варненския апелативен съд, ТК, от 20.11.2020 г., постановено по ч. т. дело № 795/2019 г., с което е била оставена без уважение частната й въззивна жалба срещу първоинстанционното определение № 10320/14.Х.2019 г. на Варненския ОС, ТК, по т. д. № 1706/2019 г.: досежно оставянето без разглеждане на нейна молба с вх. № 29867/10.Х.2019 г. по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса за въззивно обжалване на решение № 721/З.ХI.2017 г. на първостепенния съд по същото дело.

Оплакванията на частната касаторка Т. са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно определение: предвид неговата необоснованост и постановяването му при допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това тя претендира отменяването му, инвокирайки доводи, че със 143 лв. /или с 15% било намалено нетното трудово възнаграждение на съпруга й, както и че погрешно въззивната инстанция била приела, че общия доход на последния бил в размер на 1 607 лв. (хиляда шестстотин и седем лева), а всъщност този доход бил в размер на 817 лв. (осемстотин и седемнадесет лева).

Мотиви

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата частна касационна жалба подателката й обосновава приложно поле на частното касационно обжалване освен с твърденията си за наличие на основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК, предл. 2-ро и 3-то, още и с едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт Варненският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР № 6/6.ХI.2013 г. на ОСГТК по тълк. дело № 6/2012 г., по следните три правни въпроса, явяващи се от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1./ „Дали при влязъл в сила отказ на съда да освободи страната от плащане на такси и разноски по делото, тя може да подаде нова молба – било до същия съд или до по-горна инстанция, ако е налице промяна в размера на доходите й, както и на тези на членовете на семейството й?“

2.1 „При влязъл в сила отказ на съда да освободи страната от плащане на такси и разноски, длъжен ли е съдът, при оставянето без разглеждане на повторната й молба по чл. 83, ал. 2 ГПК, да я уведоми, като й даде нов срок за заплащане на таксата?“;

3./ „Към кой момент следва да се преценява имущественото състояние на молителя при разглеждането на негова молба с правно основание по чл. 83, ал. 2 ГПК?“

Ответната по касация кредитна институция „Юробанк България“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/ не е ангажирала становище на свой представител нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакванията на Т. за недопустимост, както и за неправилност на атакуваното въззивно определение.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Варненския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на М. Й.. Т. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните:

По твърдението на частната касаторка Т. за наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК за директен достъп до касационния контрол:

В процесния случай не се констатира вероятност атакуваното въззивно определение да е процесуално недопустим съдебен акт, след като конкретното производство по чл. 83, ал. 2 ГПК е било инциирано пред администриращия въззивната жалба на Т. състав на Варненския ОС, а е ноторно, че отказът на последния да уважи искането с такова правно основание подлежи на атакуване и пред въззивна, и пред касационна инстанция.

По наличието на допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на частното касационно обжалване:

Касационен въпрос

По повод потвърждаване на определението на първостепенния съд, с което е било оставено без разглеждане искането на Т. по чл. 83, ал. 2 ГПК, въззивната инстанция е могла да констатира, че последното се явява трето по ред: „при наличието на две влезли в сила определения на Варненския ОС за оставяне на искането без уважение“. На базата на тази констатация обаче, е следвало надлежно да бъде съобразено разяснението по т. 12 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 6/6.ХI.2013 г. на ОСГГК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. – в аспекта на възможността за оправяне на ново искане само при междувременно настъпила промяна в доходите и имуществото на молителя, като въпросът налице ли е или не такава промяна е винаги такъв по съществото на конкретното искане с правно основание по чл. 83, ал. 2 ГПК. Следователно атакуваното въззивно определение се явява постановено в противоречие с горепосоченото ТР на ОСГГК на ВКС и затова е налице основанието по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол по първия, релевиран от частната касаторка правен въпрос в изложението й по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата: „Дали при влязъл в сила отказ на съда да освободи страната от плащане на такси и разноски по делото, тя може да подаде нова молба – било до същия съд или до по-горна инстанция, ако е налице промяна в размера на доходите й, както и на тези на членовете на семейството й?“

Предвид констатираното наличие на допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол в конкретния случай, не следва да се обсъжда налице ли е и основанието по т. 3 на същия законов текст.

По основателността

Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна.

Според мотивите към т. 12 на ТР № 6/6.ХI.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. по-горната инстанция, в случаите, когато искането за освобождаване от такси и разноски е направено още пред администриращия жалбата съд, но той не се е произнесъл (оставяйки искането без разглеждане – бел. на ВКС), следва да върне делото за произнасяне по молбата „и с оглед резултата по нея да се предприемат и съответните процесуални действия по администриране на жалбата“. В процесния случай, като е потвърдила определение на първостепенния съд, с което молба на настоящата частна касаторка по чл. 83, ал. 2 ГПК е била оставена без разглеждане, т.е. при липса на произнасяне по нейното същество, въззивната инстанция е допуснала съществено нарушение на съдопроизводствените правила: касационно отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК. Това по необходимост налага отменяване на атакуваното определение на Варненския апелативен съд, както и на потвърденото с него първоинстанционно определение за оставянето без разглеждане на поредната молба по чл. 83, ал. 2 ГПК на М. Й.. Т.. С оглед резултата от предстоящото надлежно произнасяне по съществото на искането /наличие или отсъствие на промени в имущественото състояние и доходите та молителката и на членовете на нейното семейство/ ще следва да се предприемат и съответните съдопроизводствени действия по администриране на въззивната й жалба срещу първоинстанционното решение.

Диспозитив

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 113 на Варненския апелативен съд, ТК, от 20.II.2020 г., постановено по ч. т. дело № 795/2019 г.

ОТМЕНЯВА определение № 113 на Варненския апелативен съд, ТК, от 20.II.2020 г., постановено по ч. т. дело № 795/2019 г., КАКТО И потвърденото с него първоинстанционно определение № 10320/14.Х.2019 г. на ОС-Варна, ТК, по т. д. № 1706/2019 г.

ВРЪЩА делото на същия състав на първостепенния съд /ОС-Варна/ за произнасяне по съществото на молбата на М. Й.. Т. с вх. № 29867/10.Х.2019 г.. съдържаща нейно искане по чл. 83, ал. 2 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми