Определение №330/23.04.2021 по дело №736/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 330

    София 23.04.2021г.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

    като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 736 по описа за 2021г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

    Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

    Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от прокурор в Апелативна прокуратура София против въззивно решение № 12402 от 27.11.2020г. по в.гр.д. № 4921/2019г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4761 от 27.06.2019г. по гр.д.№ 14244/2017г. на Софийски градски съд, с което е уважен иска на Б. Й. Т. срещу Прокуратурата на РБ, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за сумата над 15 000лв., обезщетение за неимуществени вреди от водено срещу него наказателно производство, в което е бил обвинен в извършване на престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр.ал.2 НК, което е прекратено с влязло в сила постановление на прокурор при Специализирана прокуратура от 8.02.2016г., ведно със законната лихва, считано от 13.04.2016г. и е отхвърлен иска в останалата му до предявения размер от 120 000лв., като са присъдени разноски.

    В изложението към касационната жалба, като основание за допустимост, касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 по въпрос, касаещ извършената от въззивния съд преценка на релевантните обстоятелства, с оглед прилагане на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне на размера на дължимото обезщетение. Позовава се на конкретни решения, на които счита, че въззивния акт противоречи.

    Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.

    Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:

    Въззивният съд, след подобно обсъждане на всички релевантни обстоятелства по делото, е преценил, че справедливият размер на дължимото обезщетение следва да е 15 000лв. Съобразил е следното: ищецът е бил задържан на 20.05.2014г. първоначално за 24 часа със заповед на МВР, после за 72 часа с прокурорско постановление, а впоследствие спрямо него е определена мярка „задържане под стража“, изменена в „домашен арест“. Общият срок на задържането е около пет месеца, през които е ограничено правото на свободно придвижване и е прекъсната възможността на ищеца за нормален ежедневен живот и социално общуване. Привлечен е към наказателна отговорност с постановление от 20.05.2014г. за извършено деяние по чл.321, ал.3,пр.2, т.2 и пр.3, вр. ал.1 и ал.2 НК /за което се предвижда наказание от три до десет години „лишаване от свобода“/. С постановление от 17.04.2014г.на прокурор при СП воденото срещу него производство е прекратено поради недоказаност на обвинението. Същото е влязло в сила на 13.04.2016г., или общата продължителност на наказателното производство е около две години. През това време /от 12.09.2014г. до 3.10.2014г./ ищецът е бил на лечение в психиатричното отделение пир МБАЛ „Св.Николай Чудотворец“гр.Лом с диагноза „умерено тежък депресивен период“. Започнато е лечение с антидепресеант и бензодиезепин, като е страдал от потиснатост, напрежение, повишена тревожност, нарушен сън и е отслабнал. Впоследствие /от 22.05.2017г. до 25.05.2017г./ отново е приет на лечение с диагноза:“бензодиазепинова зависимост“. Страда и от други заболявания /захарен диабет тип 2, полиневропатия диабетика, дислипидемия, АХ 2степен, СНСД/, от които с прието заключение на медицинска експертиза е установено, че захарният диабет е в резултат на стреса, прекаран след м.05.2014г. Освен това заболяване, съдът е отчел в причинна връзка с обвинението и установеното психично разстройство. Въз основа на ангажирани гласни доказателства, въззивният съд е приел за установено и наличие на негативно отношение от страна на близките и съселяните спрямо ищеца, в резултат на воденото производство – хората от селото, в което е живеел са се страхували от него, избягвали са го, смятали са го за престъпник, а това тяхно отношение е станало причина той да преустанови посещенията на обществени местя. Съдът е приел за недоказани твърденията на ищеца, че именно воденото производство е пряка причина съпругата му да го напусне, но е приел, че то

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари