Определение №329/23.04.2021 по дело №628/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 329

    София 23.04.2021г.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

    като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 628 по описа за 2021г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

    Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

    Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „ВИП Комерс“ ООД гр.Бургас, представлявано от управителя К., чрез процесуалният представител адвокат Л., против въззивно решение № V-227 от 20.11.2020г. по в.гр.д. № 1928 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1267 от 10.06.2020г. по гр.д. № 9191/2019г. на РС Бургас като е уважен предявения иск с правно основание чл.233, ал.1, изр.2 ЗЗД като е осъдено да заплати на „ИРА Комерисиал-М-5“АД сумата от 14 570лв., обезщетение за причинени вреди в „Кафе-еспресо“, находяще с в гр.Бургас, к/с“Меден рудник“, до бл.408 по време на ползването на обекта, по силата на договор за наем № 50 от 7.05.2002г., ведно със законната лихва, считано от 28.10.2019г., както и сумите 1 612.80лв., наем за месеците 08.,09. и 10.2017г.,ведно със законната лихва, 224.92лв., стойност за В и К за периода 1.06.2017г.-31.10.2017г., ведно със законната лихва, като е отхвърлен иска в останалата му част и са присъдени разноски.

    Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „ИРА Комерисиал-М-5“АД, чрез процесуалният представител адвокат П., с който изразява становище за недопустимост поради липса на поставен конкретен въпрос като общо основание за допустимост. Счита, че не е налице очевидна неправилност като специално основание за допустимост, а по същество счита постановения въззивен акт за правилен. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение по списък, в размер на 1 830лв., реалното извършване на които установява с представено платежно нареждане за превод за посочената сума, в което като основание е посочено „хонорар за ВКС по в.гр.д.№ 1928/2020г. БОС по договор от 11.11.2019г.“

    Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

    Въззивният съд е приел за основателен предявения иск. Сключеният между страните договор за наем е прекратен, считано от 1.11.2017г. При предаване на помещението на 31.10.2017г. наемодателят, чрез изпратените от него лица/свидетелите П. и Д./ констатирал, че в имота са нанесени вреди, за поправянето и възстановяването на които е била необходима сумата от 14 500лв. Размерът й е установен с изготвено, в производство по чл.270 ГПК по ч.гр.д.№ 7064/2019г.на БРС заключение, вещото лице по което е посетило лично имота. След извършения от него оглед, конкретно са оценени констатираните вреди, които с оглед вида и характера им /изкъртени плочки плодова настилка, натрошен окачен таван, санитарни прибори, надупчени външни стени, разрушена стена с фаянсови плочки, преграждаща предверието на тоалетната, липсващи врати на входа на предверието към тоалетната и за входа към нея/, вещото лице е определило като умишлено причинени. Видът на причинени вреди –изпочупени плочки, изкъртени врати, липсващ електромер, надупчени вътрешни колони, разрушени тръби, е установен и с показанията на свидетелката П., присъствала при предаването на имота. Същите са потвърдени и от свидетелката Д., която също е присъствала при предаването на имота. Двете единно установяват, че имотът не е бил използван след 1.11.2017г., до 1.01.2020г., когато отново е отдаден под наем. Въззивният съд е приел, че тези показания на свидетелките частично са потвърдени и от показанията на доведените от ответната страна свидетели, които установяват, че са били викани за извършване на ремонт, но такъв не е направен /свидетеля Д./ и че при демонтирането на бойлера, същият се е приплъзнал и паднал, в резултат на което гърнето било счупено, както и при премахване на оборудването са останали дупки по стените /свидетелят С./. Въз основа на ангажираните гласни доказателства, подкрепени със заключението на експертизата и писменото становище от „Електроразпределение клон Бургас“ и санитарна експертиза, съгласно които първоначално – външното ел.табло и главното ел.табло на

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари