Определение №328/01.06.2021 по дело №2410/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 328

    София, 01.06.2021 год.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

    Председател: Емил Марков

    Членове: Ирина Петрова

    Десислава Добрева

    като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2410 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Инвестбанк”АД срещу решение № 100210 от 31.07.2020г. по в.т.д.№ 99/2020г. на Апелативен съд Велико Търново, с което след отмяна на решението по т.д.№ 251/2018г. на ОС Плевен, е уважен предявеният от Ц. М. А.-В. иск и банката е осъдена да й заплати сумата 12 000 евро, представляваща част от вземане в общ размер на 47 500 евро, последното формирано като сбор от сумите: 30 000 евро по договор за банков влог от 06.06.2011г. и 17 500 евро по договор за банков влог от 14.12.2011г., внесени на каса по банкови сметки, съответно с IВАN ВG46IORT73802434189801 и с IВАN ВG47IORT73802434189801, впоследствие прехвърлени по банкова сметка с IВАN ВG77IORT73 804434189800, ведно със законната лихва от предявяване на иска 12.11.2018г. до окончателното плащане.

    В касационната жалба е въведен довод за недопустимост на решението по съображения, че въззивният съд неправилно е приел, че съществуват договори за банков влог от 06.06.2011г. и от 14.12.2011г. и претендираната сума от 12 000 евро, предмет на иска, е част от сумата по тези два договора. Поддържа се, че с исковата молба не са представени цитираните договори, а в хода на производството ищцата не е доказала съществуването им, но въпреки това апелативният съд достига до изводи, че те съществуват.

    Изложени са и подробни съображения за наличието на касационните основания по чл.281,т.3 ГПК.

    В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпросите:

    Допустимо ли е въззивният съд да приеме, че е налице облигационно правоотношение между страните при липса на сключен между тях договор и липса на реално внасяне на сумата, вписана във вносната бележка от 06.06.2011г. като игнорира всички доказателства, които по косвен начин установяват невнасяне на претендираната сума по несъществуваща банкова сметка с невалиден IВАN ВG46IORT73802434189801, вписана в същата бележка; Допустимо ли е въззивният съд да приеме, че е налице реално внасяне на сума, вписана във вносна бележка от 14.12.2011г. като игнорира всички доказателства, които по косвен начин установяват невнасяне на претендираната сума по несъществуваща банкова сметка с невалиден IВАN ВG47IORT73802434189801; Следва ли „Инвестбанк”АД да е отговорна за претендираните суми, които не са внесени в „Инвестбанк”АД на името на Ц. А.-В. по банкови сметки с , след като по категоричен начин е установено, че такива банкови сметки не съществуват в „Инвестбанк”АД, няма искане за откриването им, няма внос по тези сметки, няма и осчетоводявания на платежни операции;Допустимо ли е съдебният акт да почива на логиката на съда, а не на събраните по делото доказателства, съответно да почива на предположения на съда, а не на доказателствата; Следва ли „Инвестбанк” да носи отговорност за действията на своите служители и са упражнява работодателска власт върху тях и то по всяко време, при условие, че всички косвени доказателства установяват, че оспорените писмени доказателства не са съставени на посочените в тях дати и място, не са и съставени по време на изпълнение на служебните задължения на служители на банката, както и не е доказано времето на съставянето им; Допустимо ли е въззивният съд да обоснове крайните си изводи на писмени доказателства, които не са годни са рефлектират върху действителността на договори за банков влог; Допустимо ли е съдът са се позовава на договор за банков влог, който е изключен от доказателствата още в първоинстанционото производство; Рефлектира ли върху действителността на договора некоректно изписан IВАN, неоткриването на изрично посочена в него банкова сметка и неосчетоводяване на сума, за която се твърди, че е внесена по сметката, посочена в договора; При съществени различия при изписването на вида на валутата в представени по делото платежни нареждания, опорачават ли се представените копия на писмени документи, т.е. те годни ли са да установят в каква валута е

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари