Определение №327/21.04.2021 по дело №3115/2020

    - 7 -

    ОПРЕДЕЛЕНИЕ

    № 327

    гр. София 21.04.2021 година.

    Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 27.01.2021 (двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа) година в състав:

    Председател: Борислав Белазелков

    Членове: Борис Илиев

    Димитър Димитров

    като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3115 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 13 216/31.07.2020 година, подадена от „Съединение 02“ ООД [населено място], против решение № V-103/30.06.2020 година на Окръжен съд Бургас, ІІ-ро гражданско отделение, пети въззивен състав, постановени по гр. д. № 420/2020 година.

    С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Бургас е отменил първоинстанционното решение № 25/02.01.2020 на Районен съд Бургас, ХХІ-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 1214/2019 година и е осъдил „Съединение 02“ ООД [населено място] да заплати на Д. Д. Г., на основание чл. 128 от КТ, сумата от 14 377.00 лева, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода 01.11.2016 година-15.09.2018 година и на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, сумата от 1082.17 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 38 дни, общо за 2016 година, 2017 година и 2018 година, заедно със законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното плащане.

    В подадената от „Съединение 02“ ООД [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от Д. Д. Г. против „Съединение 02“ ООД [населено място] искове за горепосочените суми да бъдат уважени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Бургас по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК.

    Ответницата по касационната жалба Д. Д. Г. е подала отговор на същата с вх. № 261 789/18.09.2020 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № V-103/30.06.2020 година на Окръжен съд Бургас, ІІ-ро гражданско отделение, пети въззивен състав, постановени по гр. д. № 420/2020 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна, с искане за оставянето й без уважение и потвърждаване на оспорваното с нея въззивно решение.

    „Съединение 02“ ООД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 03.07.2020 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 13 216/31.07.2020 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е частично допустима.

    Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

    Касационната жалба на „Съединение 02“ ООД [населено място] е недопустима в частта й, с която въззивното решение се обжалва в частта му, с която е уважен предявения от Д. Д. Г. против дружеството иск за заплащане на сумата от 1082.17 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 38 дни, общо за 2016 година, 2017 година и 2018 година.

    Не всички съдебни решения подлежат на касационно обжалване, съгласно действащата към момента на подаването на жалбата правна уредба на същото. Такова обжалване е изключено за съдебните решения по чл. 280, ал. 3 от ГПК. Съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК тези решения влизат в сила от момента на обявяването им от въззивния съд, като от този момент пораждат предвиденото в чл. 297, чл. 298 и чл. 299 от ГПК действие. С оглед на това тези спорове подлежат на разглеждане в двуинстанционно производство, като постановеното по тях от въззивната инстанция съдебно решение се ползва със сила на пресъдено нещо и разрешения с него спор не може да бъде пререшаван, включително и по пътя на касационния контрол, като

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари