Определение №327/31.05.2021 по дело №1328/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 327

    гр. София, 31.05.2021 г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ

    ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

    ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

    като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1328 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

    Производство по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на В. Г. А. срещу решение № 130/09.04.2020 г. по в. т. д. № 73/2020 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 165/21.11.2019 г. по т. д. № 298/2018 г. на Окръжен съд Пазарджик за осъждане по предявения от „Балнеологичен център „Камена“ ЕАД срещу касатора иск по чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД за заплащане на сума в размер 52 692, 66 лв., ведно със законната лихва от 19.10.2018 г.

    В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Релевират се доводи, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, на материалния закон – чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и е постановил необосновано решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касация поради неговата недопустимост, тъй като в производството не е участвала съпругата на касатора, евентуално поради неговата очевидна неправилност, тъй като съдът не е съдействал на страните да изяснят фактическата страна на спора. Решението е постановено в противоречие със задължителна практика на ВС, а именно ППВС № 1/79 г. От касатора е формулирано искане за отмяна на постановеното въззивно решение и отхвърляне на предявения иск.

    От ответника по касация „Балнеоложки център „Камена“ ЕАД е подаден отговор на касационната жалба, с който се изразява становище за липса на предпоставки въззивното решение да бъде допуснато до касация. При евентуалност е направено искане за постановяване на решение, с което атакуваният въззивен акт бъде оставен в сила. Претендира се присъждане на разноски.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

    Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

    За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните не е спорно обстоятелството, че В. А. е бил изпълнителен член на съвета на директорите на ищцовото дружество през периода март 2014 г. – май 2017 г., както и че през част от този период, а именно март 2014 г. – октомври 2015 г., той е бил и общински съветник в Общински съвет Велинград. Приел е за безспорен и въпроса, че по повод осъществяване на дейността си като член на съвета на директорите А. е бил страна по договор за управление по смисъла на чл. 244, ал. 7 ТЗ като въз основа на този договор е получил възнаграждение в размер на 52 692, 66 лв. при забраната на чл. 34, ал. 7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, която е с адресати лица, участващи в органите на управление или контрол на търговски дружества с държавно участие и едновременно с това осъществяващи функциите на общински съветници. Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния такъв относно липсата на основание в полза на А. да бъде изплащано възнаграждение за участието му в управителния орган на „Балнеоложки център „Камена“ ЕАД. Възражението за давност съдът е намерил за преклудирано, тъй като е било направено едва в писмените бележки.

    Настоящата инстанция намира, че няма основания за допускане на касационен контрол по отношение на постановеното от Апелативен съд Пловдив въззивно решение.

    Сочените основания за директен достъп до касация са правно несъстоятелни. Решението на предходната инстанция е допустимо, тъй като в производството не е било необходимо задължителното конституиране на съпругата на А.. Този извод пряко произтича от разпоредбата на чл. 33 от Семейния кодекс. Дори хипотетично да се приеме тезата на касатора /която в действителност е правно необоснована/,

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари