Определение №325/22.04.2021 по дело №527/2021

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 325

    Гр.София, 22.04. 2021г.

    Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов

    ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова

    Майя Русева

    при участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.527 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“АД срещу решение №.12306/11.11.20 по г.д.№.1068/20 на АС София, ТО, 13с., с което е обезсилено решение №.8321/5.12.19 на СГС, І ГО, 27с., за осъждане на Агенцията по вписванията към Министерството на Правосъдието да плати на праводателя на касатора „Банка Пиреос България“АД на основание чл.49 ЗЗД 46342,25лв. обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от неотговарящи на книгите по вписванията удостоверения за вещни тежести /№.5070/2.06.08 и №.5355/10.06.08/, издадени от Служба по вписванията при РС В.Търново - представляваща сбор от сумите, разпределени на ипотекарните кредитори с вписана първа по ред ипотека от публична продан на недвижим имот /ап.№.24 на [улица], В.Търново/, които ищецът би получил, ако удостоверенията са имали съдържание, съответстващо на отразеното в книгите за вписвания относно съществуващи вещни тежести върху имотите към датите на издаването им.

    Ответната страна Агенция по вписванията оспорва жалбата; претендира юрисконсултско възнаграждение.

    Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

    За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

    С обжалваното решение е прието, че с исковата молба се претендира имуществена вреда от незаконосъобразни действия на служители на Агенцията по вписванията при осъществяване на административна дейност – невярно удостоверяване, обективирано в удостоверения за тежести. Посочено е, че този иск подлежи на разглеждане съгласно чл.1 ал.2 ЗОДОВ по реда на АПК, а не по общия ред на ГПК. Изложени са мотиви, че издаването на предвидените в чл.42 и сл. от Правилника за вписванията справки по вписванията, отбелязванията и заличаванията е по съществото си административна услуга по пар.1 т.2 б.“а“ ДР на Закона да администрацията /ЗА/. Агенцията по вписванията е изпълнителна агенция към Министъра на правосъдието, която съгласно чл.54 ал.1 ЗА извършва административно обслужване на физически и юридически лица, както и изпълнение на дейности и услуги, свързани с осигуряване на дейността на органите на държавната власт и на администрацията; дейността на служителите на Агенцията по вписванията по издаване на справки и удостоверения по чл.42 и следващите от Правилника за вписванията се явява административна дейност, поради което и исковете за вреди, причинени в изпълнение на тази дейност, са с правна квалификация чл.1 ЗОДОВ и са подведомствени на административните съдилища. При тези обстоятелства е намерено, че, доколкото функционалната подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, липсата на подсъдност опорочава първоинстанционното решение. Поради това то е обезсилено като недопустимо и производството е прекратено и изпратено по подсъдност на АССГ.

    Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпроса „Производството по издаване на предвидените в чл.42 и сл. от Правилника по вписванията справки по писванията, отбелязвания и заличавания представлява ли административна услуга или има характер на функция на охранително производство и представляват ли индивидуални административни актове издадените по този ред удостоверения за вещни тежести?“ /т.7 ТП №.2/14 на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, опр.№.468/6.11.19 по ч.г.д.№.3479/19, ІІІ ГО, опр.№.571/11.07.19 по г.д.№.1004/19, ІІІ ГО, опр.№.56/15.08.17 по а.д.№.32/17, 5членен състав/

    В цитираната практика е прието , че съгласно разпоредбата на чл.569 т.5 и т.7 ГПК вписванията, отбелязванията и заличаванията в предвидените от закона случаи, както и издаването на удостоверения за наличието или липсата на тежести, представляват нотариални удостоверявания; по своята същност производството по вписване, съответно и по издаване на справки и удостоверения за извършени вписвания, отбелязвания и заличавания, е акт на безспорна съдебна администрация, която законодателят изрично е регламентирал като вид нотариално удостоверяване с оглед субсидиарното прилагане на правилата за охранителните и нотариалните производства, в който смисъл са и мотивите към т.6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.15 г.

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари