Определение №325/21.04.2021 по дело №4134/2020

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 325

    София, 21.04.2021 год.

    Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева

    ЧЛЕНОВЕ:Василка Илиева

    Десислава Попколева

    като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 4134 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на „АРМС“ ЕООД, чрез адв.И. С. против решение № 4399/21.07.2020 г. по в.гр.д. № 3129/2020 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение № 263582/03.11.2019 г. на Софийски районен съд, постановено по гр.д. № 17332/2019 г., с което касаторът е осъден на основание чл.310, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.233 ЗЗД да предаде на А. Х. О., М. Х. О., В. В. М., Д. В. Б., Ц. П. Б. и И. П. М., фактическото държане на имот – магазин, находящ се [населено място], [улица], партер.

    Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

    Касаторът обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради нарушение на разпоредбата на чл.193 ГПК и поради необсъждане на представеното от ответната страна писмено доказателство – допълнително споразумение от 17.05.2012 г., което според касатора представлява официален документ.

    В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не се съдържат формулирани от касатора материалноправни или процесуалноправни въпроси, обуславящи изхода на делото, по които въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз или са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

    Ответниците по жалбата, чрез пълномощника си адв. М. Б., са депозирали отговор на касационната жалба, в който поддържат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, доколкото в жалбата не са формулирани правни въпроси от значение за изхода на делото и които са обусловили правните изводи на съда в обжалваното решение. Излагат становище и за неоснователност на доводите, изложени в касационната жалба за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалния закон. Претендират разноски за производството пред ВКС.

    С въззивното решение, предмет на настоящото производство по чл.288 ГПК, е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което ответното дружество е осъдено да предаде на ищците фактическото държане върху магазин, който е бил предмет на договор за наем от 28.11.2011 г. За да достигне до изводи за основателност на иска с правно основание чл.233 ЗЗД въззивният съд е приел, че договорът за наем е развален от наемодателите поради виновно неизпълнение от наемателя на задължението му за заплащане на наемната цена от 600 евро до десето число на започващия месец, с получаването на нотариалната покана от наемателя на 30.01.2019 г. Посочено е, че ответното дружество, което носи доказателствената тежест, не е установило факта на изпълнение на насрещното си задължение за заплащане на наемната цена, а и не твърди изобщо този факт, поради което тълкувайки отделните клаузи от договора съобразно чл.20 ЗЗД, следва да се приеме, че от страна на наемателя е налице виновно неизпълнение на основното му задължение, поради което за наемодателя е възникнало правото едностранно да развали договора без предизвестие или да претендира неустойка за забава в размер на 0,2% на ден. В конкретния случай наемодателите са избрали първата възможност и с нотариална покана, връчена на 30.01.2019 г. са развалили договора за наем. С прекратяване на облигационното отношение между страните по договора за наем, наемателят е длъжен да върне на наемодателите наетия имот, като липсата на доброволни изпълнение на това основание прави основателна и претенцията за реално изпълнение на това задължение. Противно на твърденията и доводите в касационната жалба, въззивният съд е обсъдил и представеното от ответното дружество пред първата инстанция споразумение от 17.05.2012 г. за изменение и допълнение на договора за наем, според което правото на наемодателите да прекратят едностранно договора възниква когато наемателят забави плащането наемната вноска с 30 дни, считано от датата на падежа, и след

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари