Определение №324/21.04.2021 по дело №500/2021

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 324

    Гр.София, 21.04.2021г.

    Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

    ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

    МАЙЯ РУСЕВА

    при участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.500 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура Варна срещу решение на Апелативен съд Варна №.115/3.11.20 по г.д.№.315/20, с което е потвърдено решение №.78/9.04.20 по г.д.№.437/19 на ОС Шумен за осъждане на Прокуратурата на РБългария да плати на С. П. Н. на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ 35000лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 19.03.19 до окончателното заплащане и разноски.

    Ответната страна С. П. Н. оспорва жалбата; претендира разноски.

    Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

    За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

    С обжалваното решение въззивният съд е приел, че е налице основанието за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, тъй като срещу ищеца е било повдигнато обвинение от орган на Прокуратурата на Република България в извършване на престъпление по чл.357 ал.1 НК вр. с чл.26 ал.1 НК /за това, че по време на службата му в МВР на длъжност разузнавач V степен в сектор „БОП“ Шумен през периода 1.12.10-31.03.11 при условията на продължавано престъпление разгласил информация, представляваща държавна тайна по смисъла на чл.25 ЗЗКИ, която му е станала известна по служба/, по което впоследствие е бил оправдан с влязла в сила присъда. Установил е и, че незаконното обвинение е причинило на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в търпени негативни психически изживявания. За да изясни размера на дължимото обезщетение, е проследил развитието на наказателното производство и засягането на правата, в това число на база разпит на свидетели и заключение на съдебно-психологична експертиза. Отразил е, че наказателното производство (ДП №.14/11 на ОСлО в ОП Шумен по преписка №.833/111) е било образувано на 9.08.11 срещу неизвестен извършител, но от материалите по него (протоколи за разпит на свидетели, искания за предоставяне на данни от мобилни оператори и др.) се установява, че фактически се е провеждало срещу ищеца; на 19.07.16 той е бил привлечен като обвиняем и е взета мярка за неотклонение „подписка“; по внесения обвинителен акт е било образувано нохд.№.581/16 на ОС Шумен, приключило с оправдателна присъда №.7/29.03.18 – влязла в сила на 19.03.19 /след потвърждаването й/. На практика още през 2011г. ищецът забелязал, че е бил следен, подозирал за разследване срещу него предвид викането на колегите му за разпит, а през 2013 вече бил сигурен в това /всички служители на ГДБОП с изключение на него и още един колега били преназначени в ДАНС, а на него му бил отнет допускът до класифицирана информация и му била предложена работа в КАТ; тогава и със сигурност разбрал за наказателното преследване/. Приел го като лична обида /имал дългогодишна кариера в МВР, благодарение на качествата си се бил издигнал и се ползвал с уважение и авторитет сред колегите си/, за него това бил тотален срив, но се съгласил да започне работа в КАТ. Преживял тази промяна много тежко, като голям провал, вкл. и поради факта, че синът му и брат му също били полицаи. Затворил се в себе си, в продължение на месеци не искал да излиза от дома си, бил напрегнат, умислен, ходел като сянка, станал разсеян; започнал да консумира алкохол; не спял по цяла нощ-като проблемите със съня продължили и понастоящем; бил неконтактен, дори с членовете на семейството си; влошило се здравословното му състояние - след преместването в КАТ започнал по-често да посещава личния си лекар /имал невротични оплаквания, безсъние, безпокойство, не можел да се съсредоточи върху конкретна тема/; наложило се лечение с медикаменти за сън и антидепресанти, но въпреки това до 2018г. тези симптоми не отзвучали; имал високо кръвно и сърцебиене, за което също било прилагано медикаментозно лечение, а от 2016г., поради психическото напрежение, сърдечните му проблеми се задълбочили, приемал непрекъснато лекарства. Съдът се е

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари