Определение №323/21.04.2021 по дело №572/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    2

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 323

    гр. София, 21.4.2021 год.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди и двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

    ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

    2. Ерик Василев

    при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 572 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на община Кричим против решение №280084/03.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 1402/2020 г. от VІІ състав на Окръжен съд – Пловдив.

    Ответникът по касационната жалба я оспорва с писмен отговор.

    Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

    С обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният иск за вреди от липси, установени с акт за начет е частично основателен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд.

    Съдът е приел, че в производството по установяване на вземане, за което е бил издаден акт за начет, фактическите констатации в последния се считат за верни до доказване на противното /по аргумент от чл. 22, ал. 5 ЗДФИ/. Посочено е, че в тежест на ответника се вменява опровергаването на тези констатации. В тази връзка съдът е приел, е неоснователно възражението на ответника, че актът за начет е съставен единствено по произволни данни, без да е взета предвид реалната фактическа обстановка. Прието е, че в хода на финансовата инспекция проверяващият орган е изпълнил в достатъчна степен задълженията за осигуряване на доказателствена обезпеченост на фактическите си констатации, както и че заключението от изготвения в начетното производство експертен анализ и становището на експерта по тях, са обсъдени в заключението по чл. 22, ал. 4 ЗДФИ, поради което е прието, че фактическите констатации в акта се ползват с презумптивна доказателствена сила по чл. 22, ал. 5 ЗДФИ и чл. 44, ал. 4 ППЗДФИ, като в тежест на ответната страна е да я обори. Във връзка с това оборване, съдът е посочил, че за оборване на законовата презумпция за истинност на фактическите констатации не е достатъчно ангажирането на доказателства, които само да разколебават последните, а е необходимо наличието на такива, които да установят по категоричен начин, че вреда под формата на липси никога не е настъпвала или дори и да е настъпила, то са налице други обстоятелства, които изключват или намаляват имуществената отговорност за липси. Съдът е приел, че от страна на ответника са ангажирани доказателства, които по категоричен начин установяват, че макар и да са налице липси, същите са в по-малък размер от посочения в акта за начет. В тази връзка съдът е кредитирал заключението на назначената пред първата инстанция съдебнотехническа експертиза като компетентно и обективно изготвено и въз основа на него е приел, че след извършен оглед и замервания вещото лице е констатирало, че средният брой гранитни павета в квадратен метър площ в недемонтираната павирана част от общински път 1 е 75 при среден размер на монтажната фуга между паветата 2 см. Според вещото лице теглото на гранитните павета варира, като средното тегло е 2,90 тона/куб.м. От заключението съдът е приел за установено още, че демонтираната от общински път 1 паважна настилка е 2667 кв.м., което представлява 580 тона количество гранитни павета, извозени от демонтираната площ на павираната част от пътя. Вещото лице е констатирало, че след като съгласно приложените към акта за начет приемо-предавателни протоколи 443 тона гранитни павета, добити от участъка, са предадени на трети лица, то количеството на гранитните павета, което е следвало да бъде налично в склада на Общината, е 137 тона. Така, предвид наличното в склада на ищеца количество павета съгласно протокол № 3/19.04.2018 г. – 117 тона, то разликата между добитото от демонтажа и наличното в склада възлиза на 20 тона. Що се отнася до паричната равностойност на тон гранитни павета, съдът е посочил, че по този въпрос страните не са спорили пред първата инстанция. Същата, в съответствие с посоченото в протокол, изготвен от назначена със заповед на кмета на община Кричим (л. 131 от първоинстанционното дело), е приела, че цената на тон

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари